Завършилото наскоро посещение на папа Франциск I в България предизвика много въпроси и дискусии. Отговорите на много от тях могат да се намерят назад в историята на Западната църква. С проф. Александър Николов, ръководител катедра „Антична и средновековна история“ при Софийския университет, говорим за факторите определили претенциите на римския епископ за църковно първенство.
Първоначалната организация на древната църква е епископална. Епископските катедри, създадени в различните градове, са равнопоставени, а общите решения за църквата се вземат на църковни събори. Все пак на епископите от най-значимите градове – Хефес, Антиохия, Йерусалим, Александрия, Цариград и Рим – се отдава едно почетно място. Стремежите на римския епископ към световно първенство се засилват особено след VIIIв., когато в замяна на короната на франките, дадена му от папата, Пипин Къси му предоставя обширни земи, отнети от лангобардския крал.
Така де факто възниква папската държава, а успоредно с нея и претенциите на папата за власт. Тъй като „пипиновият дар“ не е достатъчен да легитимира папската власт, прибягва се и до помощта на т.н. „Лъжеисидорови декреталии“, в които се разпространява легендата за т.н. „Константинов дар“, според която папа Силвестър I уж получил върховната власт в църквата и властта над Западната римска империя като дар от Константин Велики. Изфабрикуваната легенда е опровергана от хуманистите през XVI и XVII век.
В ефира на предаването "Нашият ден" гостува Десислава Алексиева – бивш председател на Управителния съвет на Асоциация "Българска книга". Тя сподели важни акценти за бъдещето на организацията и българската книжна култура. Новият председател на асоциацията е Петя Господинова, която досега заемаше поста заместник-председател. Алексиева..
Уртикарията – често наричана "копривна треска" – се оказва значително предизвикателство в дерматологичната практика, особено в своята хронична форма. По темата говори проф. д-р Жана Казанджиева, дерматолог в клиниката по кожни и венерически болести "Евродерма". Специалистката подчерта новите насоки в терапията на хроничната уртикария и нуждата от..
Едва 6% от българите водят здравословен начин на живот, а само 2% спортуват всеки ден. Това сочат данни от национално проучване, проведено от изследователски център "Тренд". Изследването е осъществено в периода 12–18 май 2025 г. чрез метода "Лице в лице" сред 1001 пълнолетни граждани. Основните пречки за водене на здравословен начин на живот са..
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди кокошки в клетки по целия свят. Натъпкани в мръсни телени заграждения, до 10 птици заедно в една клетка прекарват целия си живот. Всяка кокошка разполага с по-малко пространство от обикновен лист..
Летните горещини крият сериозни рискове за здравето на хората с хронични заболявания, особено тези с проблеми на сърдечно-съдовата система. В предаването Lege Artis доц. Красимира Христова , кардиолог и председател на Асоциацията по сърдечно-съдова образна диагностика, сподели важни препоръки за безопасно преминаване през горещите месеци. Според доц...
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди..
43 % от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, 75% не са посетили библиотека, 63 % не са ходили на театър, 83% не са ходили на..
Едва 6% от българите водят здравословен начин на живот, а само 2% спортуват всеки ден. Това сочат данни от национално проучване, проведено от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg