Завършилото наскоро посещение на папа Франциск I в България предизвика много въпроси и дискусии. Отговорите на много от тях могат да се намерят назад в историята на Западната църква. С проф. Александър Николов, ръководител катедра „Антична и средновековна история“ при Софийския университет, говорим за факторите определили претенциите на римския епископ за църковно първенство.
Първоначалната организация на древната църква е епископална. Епископските катедри, създадени в различните градове, са равнопоставени, а общите решения за църквата се вземат на църковни събори. Все пак на епископите от най-значимите градове – Хефес, Антиохия, Йерусалим, Александрия, Цариград и Рим – се отдава едно почетно място. Стремежите на римския епископ към световно първенство се засилват особено след VIIIв., когато в замяна на короната на франките, дадена му от папата, Пипин Къси му предоставя обширни земи, отнети от лангобардския крал.
Така де факто възниква папската държава, а успоредно с нея и претенциите на папата за власт. Тъй като „пипиновият дар“ не е достатъчен да легитимира папската власт, прибягва се и до помощта на т.н. „Лъжеисидорови декреталии“, в които се разпространява легендата за т.н. „Константинов дар“, според която папа Силвестър I уж получил върховната власт в църквата и властта над Западната римска империя като дар от Константин Велики. Изфабрикуваната легенда е опровергана от хуманистите през XVI и XVII век.
Коста и Петър Петрови, баща и син от Варна, отглеждат стриди в басейна на Черно море, край брега на село Кранево. Начинанието им има своите успехи и предимства – вкусът на стридите, растящи в Черно море, е своеобразен и специфичен, а качеството им е безспорно. За разлика от закътаните фиордни заливчета на европейските брегове на Атлантика, Черно море..
В днешното евангелско четиво на пръв поглед основно място заема чудесното нахранване на няколко хиляди души с две риби и пет хляба. Нека се замислим кое е накарало хилядното множество да последва Спасителя в пустинята, изоставило ежедневните си тегоби. Силата на словото със своята истинност така захласва народа, че той забравя времето и телесните си..
Съвременните диктатури, разпада на либералната демокрация и ролята на журналистите в борбата с пропагандата – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Георги Лозанов , философ и преподавател във ФЖМК на Софийския университет "Св. Климент Охридски". "Опасността от автократски режими беше изразена достатъчно ярко и професионално от..
Промените в Закона за еврото коментира в "Мрежата " по програма " Христо Ботев " Петър Ганев от Института за пазарна икономика "Всичко това се прави с идея за концентрация на власт. Използва се момента да се концентрира власт в институции, в Министерски съвет, въобще в правителството, най-общо казано. Генералната репетиция в..
Промените в Закона за еврото коментира в "Мрежата " по програма " Христо Ботев " Петър Ганев от Института за пазарна икономика "Всичко..
Съвременните диктатури, разпада на либералната демокрация и ролята на журналистите в борбата с пропагандата – коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
В редакция "Хумор и сатира" сме готови на почти всичко само и само някой нещо да научи, та да сполучи. Има и хора, които са готови да отидат отвъд това..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg