Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Архитект Тодор Булев: Основната задача на урбанистите и архитектите е да стимулират градския живот

БНР Новини
Ива Дойчинова и арх. Тодор Булев
Снимка: Грациела Ингелска

Гост на водещата Ива Дойчинова в „Нашият ден“ тази сутрин беше пpoф. д-p apx. Toдop Бyлeв, който наскоро беше избран за пpeдceдaтeл нa Cъюзa нa apxитeĸтитe в Бългapия на XXIХ oбщo oтчeтнo-избopнo cъбpaниe нa opгaнизaциятa. Там той представи своето виждане за мястото на съюза в съвременното българско обществото и за ролята и отговорностите му при за създаването на модерна градска среда в българските градове.
Затова Ива Дойчинова още в самото начало на разговора го попита каква според него е най-важната задача и цел на Cъюзa нa apxитeĸтитe?

Аpx. Toдop Бyлeв: Този въпрос е свързан с платформата, с която аз се явих на общото събрание. На първо място, архитектурата трябва да застане в центъра на живота и преди всичко на живота на архитектите. Те трябва да обсъждат архитектурата, да имат свое становище, защото сега сме разпилени и обществото не чува нашите послания. На второ място, това, което правите вие – темата архитектура да се появи в публичното пространство. Да излезем с нашите позиции сред хората и те да ни подкрепят, когато става дума за добра архитектура. И разбира се, да изградим вътрешно Съюза по-ясно, по-здраво, да осигурим неговото собствено финансиране, да не сме зависими. Ние винаги сме съществували в условията на самофинансиране, но да имаме повече пари за дейност, която ние наричаме идеална – тоест творческата дейност.

Ива Дойчинова:
А как оценявате това, което се случи и продължава да се случва с ремонта на ул. „Граф Игнатиев“?

Аpx. Toдop Бyлeв: За мен цялата операция се оказа не добре планирана. Добре инвестирана, добре финансирана, но не добре планирана… Един такъв ремонт е конкретна операция и в нея се отразява това, което сме създали като система, като организация за такъв тип комплексни строителни дейности у нас. Така че „Граф Игнатиев“ не е изключение, където и да бяхме започнали да правим подобно нещо, щеше да се получи същото. Явно в самите нормативни документи има някакво разпиляване на функциите, липсват някакви елементи на взаимодействие. Тоест ние като цяло все още не сме си изградили този подход, тази организация, която да може успешно да осъществява такива комплексни строителни и архитектурно-преустройствени операции. Говоря за София, защото София е най големият ни урбанистичен организъм. И тук и хубавите, и лошите неща, които можем да направим в архитектурата, проличават особено силно.

И тук Съюзът на архитектите има своето място – да видим какво липсва, какво куца и какво трябва да променим. И с това е свързана една може би утопична цел, която си поставя съюза – да бъде приет един закон за архитектурата, защото сега понятието архитектура не съществува никъде в своето комплексно качество в нормативните документи.
Ще цитирам френския Закон за архитектурата, който започва с думите: „Архитектурата е част от културата“.

Какво още каза архитект Булев за неслучилите се и все още предстоящи ремонти на малките, но знакови улички около „Граф Игнатиев“ като – „Иван Вазов“, „Шишман“ и „6-ти септември“ както и как вижда той ролята на архитектурата като фактор за определяне на градските активности и начина на живот в един град чуйте в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ботаническата градина на БАН показва колекцията си от орхидеи

През 1901 година осем ловци на орхидеи заминават на експедиция във Филипините. В рамките на месец един от тях вече е изяден от тигър, друг е залят с бензин и изгорен жив, петима изчезват безследно и само един успява да оцелее и да излезе от гората с четиридесет и седем хиляди цветя от вида Phalaenopsis. Млад мъж, изпратен през 1889 година..

публикувано на 20.02.25 в 10:25
Мария Шаркова

От 5 години у нас не се извършва трансплантация на черен дроб от жив донор

Мария Шаркова , адвокат по медицинско право, коментира решение на ВАС срещу отказ на НЗОК да заплати чернодробната трансплантация в чужбина на младеж в тежко състояние . "Отменен е отказът и средствата, заплатени за лечението на младежа, събрани чрез дарения, ще бъдат възстановени от НЗОК. По-важно е какво се установи в рамките на това дело...

публикувано на 19.02.25 в 13:47
Д-р Александър Канчелов

Проблемът с наркотиците: Заявки, решения, илюзии

Националният център за обществено здраве и анализи изнесе статистически данни, според които над 30% от децата между подрастващите са правили опит да пушат, над 40% от тях са запалили първата си цигара на 14-15 години. Делът на момичетата е 27,9% , а на момчетата – 21,5%. Интензивни пушачи са 63,1 от момичетата и 51,3% от момчетата Децата между..

публикувано на 19.02.25 в 13:45

Музиканти сигнализират за нередности в ОКИ "Надежда"

В рубриката "Разговорът" бе проведена дискусия след сигнал от страна на творци относно работата им с Общинския културен институт "Надежда". В разговора участваха музикантката Розалина Касабова , музикалният редактор Зорница Цветанова и заместник-кметът на направление "Култура, образование, спорт и младежки дейности" в Столична община..

обновено на 19.02.25 в 11:51

Детският активизъм – какво мислят, искат и могат децата у нас

За желанието на непорасналите да подарят времето си, за да направят света по-добър, в "Нашият ден" разговаряме с Евгения Тонева – изследовател в Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца – НБУ. Тонева се занимава с изследване на детския активизъм у нас – какво  всъщност искат децата и съвпадат ли желанията им с възгледите на..

публикувано на 19.02.25 в 10:26