Диригентът Руслан Райчев: Ръцете трябва да говорят…

В съботната вечер ще почетем един от най-харизматичните родни диригенти – Руслан Райчев, роден на 5 май 1919 година в Милано.
Признаваха безспорния му професионализъм и смайваща ерудиция. Маестрото държеше много на този прословут професионализъм във всичко, до което се докосваше в работата си, защото бе учил във Виена. При Карл Бьом!
Благодарение на баща си пък, известния тенор Петър Райчев, още от най-ранни години има изключителния шанс да бъде близо до легендарни певци, диригенти, режисьори… Руслан Райчев дълги години изумяваше околните с невероятна работоспособност – ръководел е стотици спектакли и концерти у нас и в чужбина. Сякаш бе вулкан от енергия, идеи, огромно желание всичко да бъде изпипано до най-малката подробност, за да усетят дошлите в театъра и или концертната зала обсебващата сила на Музиката!

Руслан Райчев много се гордееше с факта, че тъкмо с негово участие започва летоброенето на Пловдивската опера. На 15.11.1953 г. за пръв път се вдига завесата с „Продадена невеста“ на Сметана. На диригентския пулт е синът Руслан Райчев, а режисьор на спектакъла – бащата Петър Райчев. Пак те двамата със същото заглавие шест години по-рано откриват премиерния сезон на Варненската опера. И още един първи път има за Руслан – през 1948 той е сред основателите на Музикалния театър в София заедно със Саша Попов и Стефан Македонски… Твърдеше, че тайната на успеха е в нещо съвсем простичко, но абсолютно необходимо: „Да обичаш тези, с които работиш!“

Често питаха маестрото, дали не е имал съкровена мечта да триумфира като… оперен певец. Следва лаконичен отговор: „Учих пиано при известен концертиращ артист – Карло Лонати. На 11 години постъпих в средния отдел на консерваторията в Милано. През 1932 се върнах с баща ми в София. Продължих да уча пиано при професорите Панка Пелишек и Андрей Стоянов. Кандидатствах в Музикалната академия, но не ме приеха. Записах право, а през 1938 заминах за Виена, за да уча дирижиране като обещах на баща ми, че няма да зарежа пианото. Казваха ми, че съм много добър пианист. Първоначално учих дирижиране при проф. Райхвайн, а по пиано бях в майсторския клас на Емил Зауер – един от най-изявените ученици на Лист. И тогава дойде… Бьом! От майсторския клас на Зауер избра тъкмо мен! „Идвате като корепетитор в Щаатсопер!“, отсече Карл Бьом. Помислих си, че съм роден под щастлива звезда! Това бяха едни от най-вълнуващите години в моя живот. Вероятно, защото бях само на 22…“, признава Руслан Райчев.

От 1958 е в Софийската опера като диригент и два пъти като директор. Връща се във време, когато има договор и високоплатена работа на Запад. Често го питаха: „Защо се връщахте в България?“ Отговорът на Руслан: „Два пъти съм бил на работа в Западна Германия и два пъти ме викаха „на пожар“ да оглавя Софийската опера. Два пъти съм зарязвал отлично заплащане (много мои колеги само са бленували подобно нещо), за да се връщам тук и да сядам върху… вулкан. През 1963 имах реалната възможност окончателно да напусна България: предлагаха ми западногерманско гражданство за мен и семейството ми… Нямах основание да бягам от България! Не можех да поема съдбата на политически или икономически имигрант. Икономическите имигранти никой на Запад не ги уважава. После… аз съм друго поколение…
Сантиментален съм! Тук в България са гробовете на майка ми, на баща ми…“, казва Руслан Райчев. Питат го, кое гарантира успеха на даден спектакъл, а отговорът както се досещате е светкавичен и съвсем предсказуем: „Певците! Без добри певци диригентът колкото и да е добър, не може да направи добър спектакъл. Винаги съм имал високи изисквания към певците. Не съм правил никакви компромиси с тях! Когато дирижирам съм изцяло в тяхна услуга. Да могат те, не аз, да заблестят на сцената!
Да творят свободно на крилете на вдъхновението…“

Над 90 са оперните заглавия в репертоара на прочутия диригент!
Сред любимите му са „Кармен“, „Хованщина“, „Борис Годунов“, „Травиата“, „Бал с маски“, „Тоска“, „Бохеми“…
„Бохеми“ е диригентският дебют на Райчев в Кьонингсберг на 22 март 1944 г. Препоръката идва разбира се от Карл Бьом, а 25-годишният българин ръководи спектакъла без нито една оркестрова репетиция и веднага получава договор. Това се казва кураж и самоувереност придобити от досега с велик музикант като Карл Бьом!
Колкото до диригентския занаят Руслан Райчев напомня: „Трябва да владееш до съвършенство мануалната техника! Ръцете трябва да говорят, а не да бълваш словесен поток от пулта. Имам малък, пестелив жест, който фокусира вниманието на музикантите. Дясната ръка поддържа ритмичната пулсация, а лявата е като четка на художник – вае музиката…“

В съботната вечер ще си припомним откъси из паметни спектакли в Софийската опера на „Набуко“ и „Бал с маски“ от Верди, на „Тоска“ от Пучини, както и „Манон“ от Масне – постановка на Русенския оперен театър. На диригентския пулт – Руслан Райчев.

събота, 25 май, от 20 часа