„Селският фейсбук“, архаизъм, културен клуб, духовен център, място за срещи... читалището днес търси своята роля, която да му влее жизнени сили така, както е ставало след всяка голяма промяна в страната ни. След кризата идва възземането, за него обаче има едно задължително условие – читалището да служи на потребностите на хората, а не на идеологически цели или лични интереси. Ще позволим ли на българското читалище да живее и какво да бъде то днес – в последното предаване от поредицата се опитваме да се доближим до отговора на този въпрос. В регистъра на народните читалища в момента са записани 3 645 – големи, малки, градски, селски, квартални, реално действащи, фиктивни, новосъздадени и умиращи. Историите им са различни, а и хората, които ги ръководят и поддържат, не споделят едни и същи възгледи, но тъкмо в техните разкази можем да открием частици от успешната формула на днешното читалище.
Големите градски читалища се опитват да съхранят традиционно силните си състави и дейности и предлагат нови, за да привлекат и нови посетители в силна конкуренция с частни клубове и школи. В малките отдалечени села читалището е последното място за социални срещи, разговор и културни занимания, което крепи духа на предимно възрастното население. Някъде на читалището се гледа като на препитание за няколко души, без никаква дейност, а другаде с огромен труд, изобретателност и лична ангажираност читалищните дейци правят чудеса.
Докато за много от нас самата дума „читалище“ извиква представата за неотоплени зали, скърцащи паркети, библиотеки, в които рядко постъпва нова книга, сгради, плачещи за ремонт, и апатични обезверени служители, стават все повече младите активни хора, които откриват, че техният стремеж към културна и обществена дейност, изявите, които организират с единомишленици чудесно се описват тъкмо от нея. Може и да е парадоксално, но читалищата, които се откриват напоследък, са много по-близо до възрожденския първообраз на това гражданско сдружение.
Те се създават от самите хора, за да служат на културните им потребности, съществуват благодарение на доброволен труд и дарения, осигуряват място за срещи и обмен на идеи между гражданите. Новото е, че техните членове може да са на хиляди километри разстояние и пак да работят заедно. Разказват Веска Кирилова, зам.-председателка на читалище „Искра“, Казанлък, Васка Мавродиева, секретар на читалище „Светлина“ в родопското село „Момчиловци“, Теодор Василев, председател на народно читалище „Бъдеще сега“ и Лина Славова, културен мениджър на бургаското читалище „Хамалогика“.
Българският политически живот и изобщо българското общество са прогизнали от популизъм, твърди в най-новата си книга "Българските разломи" проф. Георги Каприев. Това значи, обяснява професорът, че популистките практики са включени в действие от най-началните времена на българската история – от борбите за църковна независимост и споровете..
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
На 23 март се навършват 100 години от рождението на любимия български тенор от втората половина на ХХ век – Никола Николов. В предаването на 15 март в негова..
Действителността - тя е главен герой на милиони филми. Ако погледнем към програмата на 29-ия София филм фест тя отново няма да изневери на себе си. На..
Драматичният театър "Сава Огнянов" в Русе гостува на софийската публика с най-новия си спектакъл – "Хора, места и вещи" от Дънкан Макмилан. Пиесата на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg