Радиоенциклопедия „Българското читалище – по устава на времето”: Читалище за днес

„Селският фейсбук“, архаизъм, културен клуб, духовен център, място за срещи... читалището днес търси своята роля, която да му влее жизнени сили така, както е ставало след всяка голяма промяна в страната ни. След кризата идва възземането, за него обаче има едно задължително условие – читалището да служи на потребностите на хората, а не на идеологически цели или лични интереси. Ще позволим ли на българското читалище да живее  и какво да бъде то днес – в последното предаване от поредицата се опитваме да се доближим до отговора на този въпрос. В регистъра на народните читалища в момента са записани 3 645 – големи, малки, градски, селски, квартални, реално действащи, фиктивни, новосъздадени и умиращи. Историите им са различни, а и хората, които ги ръководят и поддържат, не споделят едни и същи възгледи, но тъкмо в техните разкази можем да открием частици от успешната формула на днешното читалище.

Големите градски читалища се опитват да съхранят традиционно силните си състави и дейности и предлагат нови, за да привлекат и нови посетители в силна конкуренция с частни клубове и школи. В малките отдалечени села читалището е последното място за социални срещи, разговор и културни занимания, което крепи духа на предимно възрастното население. Някъде на читалището се гледа като на препитание за няколко души, без никаква дейност, а другаде с огромен труд, изобретателност и лична ангажираност читалищните дейци правят чудеса.

Докато за много от нас самата дума „читалище“ извиква представата за неотоплени зали, скърцащи паркети, библиотеки, в които рядко постъпва нова книга, сгради, плачещи за ремонт, и апатични обезверени служители, стават все повече младите активни хора, които откриват, че техният стремеж към културна и обществена дейност, изявите, които организират с единомишленици чудесно се описват тъкмо от нея. Може и да е парадоксално, но читалищата, които се откриват напоследък, са много по-близо до възрожденския първообраз на това гражданско сдружение.

Те се създават от самите хора, за да служат на културните им потребности, съществуват благодарение на доброволен труд и дарения, осигуряват място за срещи и обмен на идеи между гражданите. Новото е, че техните членове може да са на хиляди километри разстояние и пак да работят заедно. Разказват Веска Кирилова, зам.-председателка на читалище „Искра“, Казанлък, Васка Мавродиева, секретар на читалище „Светлина“ в родопското село „Момчиловци“, Теодор Василев, председател на народно читалище „Бъдеще сега“ и Лина Славова, културен мениджър на бургаското читалище „Хамалогика“.