Медиите по време на избори и случаят Росен Босев

Тази събота в „Мрежата“ търсим отговор на няколко въпрос: Каква беше ролята на медиите по време на изборите за ЕП – кои бяха незададените въпроси, пропуснатите теми, измислените „проблеми“ и вменените тези по време на кампанията и след оповестяване на резултатите. Но преди това с адв. Александър Кашъмов, правен експерт в неправителствената организация Програма Достъп до информация, коментираме за какво бе осъден колегата ни Росен Босев? – за това че е изразил мнение по повод г-н Мавродиев или, че преди време в серия свои разследвания и публикации е бил критичен към съдия Петя Крънчева, която към днешна дата е съдията – докладчик по делото на Росен Босев.

Адв. Александър Кашъмов: „Формално Росен Босев беше осъден заради изказвания в една от големите телевизии по отношение на тогавашния председател на Комисията по финансов надзор г-н Стоян Мавродиев. Тук трябва да кажем, че в едно демократично общество, а на нас ни се иска да вярваме, че България е правова държава, съществува свобода на словото и тя обхваща в максимална степен всички граждани, включително и журналистите, които имат право да изказват критични менения, особено за хора, които са в управлението. Тези хора не случайно са наречени от Европейският съд по правата на човека „публични фигури“.  Много силно впечатление в този случай прави това, че съдията-докладчик е била обект на разследвания и публикации от страна на Росен Босев, но когато ѝ е поискан отвод, тя не го е дала. Това е нещо, което според мен не звучи прилично от гледна точка на изискванията на съдебната система за безпристрастност.“

Малко по-късно към разговора ни се присъединиха и доц. Жана Попова, преподавател във ФЖМК и Страхил Делийски, преподавател по политически науки в СУ „Св. Климент Охридски“.

Жана Попова: „За съжаление, този казус ще става все повече юридически, а не морален, а мисля, че е време да говорим и за моралната страна. Защото целият този казус с Росен Босев и делото, което беше проведено, е някакъв вид заплаха за журналистите.“

Страхил Делийски: „Ако дори оставим настрана юридическата и моралната страна на казуса, той пак е смущаващ, защото е показателен за едни специфични взаимоотношенията между политическата власт, едрия бизнес и медиите у нас. Отношения, които не просто деформират българската публичност като поле за свободна размяна на информация, но и отношения, които в голяма степен в контекста на току приключилите избори, заедно с кампанията преди това, деформират онова, което наричаме политическо представителство. Икономическият продукт е концентриран в ръцете на все по-малко хора, а това води до концентрацията на богатство, което пък води до концентрация на власт и концентрация на собствеността на медии. А оттам и до свръх представителство на интересите на едно все по-стесняващо се икономическо малцинство. И през медиите все повече се чува предимно гласът на хора с голям финансов ресурс. Това се отрази ясно и в предизборната кампания, която приключи с политическата апатия на ниската избирателна активност на хората. Това е отговорът на хората към взаимоотношенията: власт – едър бизнес – медии. И позволете ми една метафора, задълбочаващото се недоверие към политическата система и големите партии у нас е незаконното дете на тези интимизирани отношения между политическата власт, едрия бизнес и медиите.“  

Чуйте целия разговор с адв. Кашъмов, доц. Попова и политолога Страхил Делийски в звуковия файл.