Утре, 19 юни 2019 г., пред Министерски съвет от 9 часа по време на редовното заседание на кабинета ще се състои протест за забрана на фермите за ценни кожи под надслов „Още една година смърт“.
На 22-ри юни се навършва една година откакто Национална гражданска инициатива внесе законопроект в Народното събрание с искане за забрана на отглеждането и убиването на животни само заради кожите им.
51 234 граждани се подписаха под петицията на гражданската инициативата. 64 организации изразиха подкрепата си в отворено писмо. Според социологическо проучване 75% от българските граждани не смятат за оправдано да се убиват животни само заради кожата им, а 65,6% искат забраната.
„Днес, една година след нашето искане, забраната все още не е внесена нито от депутатите, нито от Министерски съвет. Време е да напомним, че продължаваме да настояваме институциите да си свършат работата – да внесат и гласуват законопроекта за забрана на отглеждането и убиването на животни само заради кожите им“, споделят организаторите.
Енергията на протестиращите е насочена към Министерския съвет и към министър-председателя Бойко Борисов. Протестиращите ще внесат протестна декларация и ще настояват кабинетът и премиерът да се вслушат във волята на гражданите и да предложат законопроекта за гласуване в Парламента.
„Забавянето на забраната обрича на страдание и смърт още едно поколение от стотици хиляди невинни животни, които още този ноември ще бъдат убити в газови камери и одрани само в името на модата и суетата. Скривайки се зад бездействието, всички информирани политици участват косвено в това ужасно деяние.”
Организаторите на гражданската инициатива и на протеста задават следните въпроси:
• При положение, че личната позиция на почти всички депутати е в подкрепа на инициативата, и нито един не се е обявил срещу нея, защо досега, цяла една година, законопроектът не е внесен?
• Възможно ли е да има влияние от страна на бизнеса?
• Ще уважи ли Министерският съвет волята на над 51 хиляди български граждани?
Като част от протеста, пред Министерския съвет ще бъде проведен атрактивен флашмоб с мащабни визуални послания. Този протест ще е първият от поредица събития и протести, които ще се провеждат докато забраната не бъде постигната. Следващото протестно шествие е планирано за 9-и юли от 18 часа.
Изкуствени или естествени кожи – кой от тези избори е по-добър за околната среда? Дискусията по този въпрос се появява периодично, а с нея и многото лъжливи аргументи. Един от митовете е убеждението, че животинските кожи са по-екологични. Това не е вярно, защото:
• В случая с ценните кожи, въглеродният отпечатък, т.е. степента на потребление на енергия и едновременното излъчване на въглероден диоксид в атмосферата, е в пъти по-голям отколкото при производството на синтетични кожи. Различни изследвания показват, че производството на ценни кожи консумира до 66 пъти повече енергия, отколкото производството на същото, но със синтетичен произход.
• Естествените кожи се обработват със силни химически агенти като формалдехид, хром, нефтени масла или компоненти на основата на отрови, които са много опасни както за околната среда, така и за човешкото здраве. Подобна обработка прави трудно да се гледа на нея като биоразградим продукт, който е безопасен за тези, които го носят.
• Още на етапа на развъждане на животните за кожи, техните изпражнения попадат под клетките, попиват в почвата и замърсяват подпочвените води. При валежи те попадат в реки и езера, където високите концентрации на метан и фосфор причиняват смъртта на флората и фауната.
• Животните с ценни кожи се отглеждат единствено за кожите им и след като бъдат убити нямат никакво друго приложение. Труповете на одраните животни често се разлагат във фермите, или се захвърлят безотговорно в околната среда извън територията на стопанството. Ако труповете се елиминират чрез изгаряне, в атмосферата се отделя значителни количества въглероден оксид, азотни оксиди и серен диоксид.
• Отглеждането на животни за ценни кожи замърсява значително околната среда в района на фермите и е неудобство за хората, живеещи в съседство. Също така бива възпрепятствано развитието на по-устойчиви и природосъобразни дейности като туризъм, селско стопанство и биологично земеделие.
• Често при обработката естествените кожи се боядисват в различни цветове. В много държави се счита, че боите са сред най-големите замърсители на околната среда заради изхвърлените на големи количества отпадни води в местните язовири и емисиите на химически изпарения.
• Животните, отглеждани за ценни кожи (американски норки или енотовидни кучета) често са чужди на местната екосистема. Тяхното бягство от фермите е сериозна заплаха за местните видове и природа и нарушава баланса на местната екосистема. Затова през 2017 г. държавите-членки на Европейския съюз поставиха енотовидното куче в списъка на инвазивните видове.
• В модата се използват и кожи придобити от лова на диви животни. Това води до развитието на бракониерството и намаляването на популацията на някои видове, включително тези, които са екзотични и защитени.
Отрицателното въздействие върху околната среда, произтичащо от дейностите на фермите и фабриките за добив и за обработка на ценни кожи, заедно с жестокостта към животните са причините, поради които множество търговци, модни къщи и дизайнери от цял свят се отказват от ценните кожи. У нас първият, който се обяви срещу използването на ценните кожи в модата е младият, но утвърден дизайнер Николай Божилов.
На 14-и юни Норвегия официално забрани фермите за ценни кожи. Всички съществуващи ферми в Норвегия трябва да бъдат демонтирани най-късно до февруари 2025 г. А Норвегия към момента е един от най-големите производители на лисичи кожи. Борбата за забрана на фермите там се води от почти три десетилетия. С Норвегия държавите в които са забранени фермите за добив на ценни кожи стават 16.
На 16 октомври фондация "За Доброто" проведе символична акция под наслов "Бутаме детското здравеопазване" . Екипът и доброволци на организацията бутаха детско болнично легло по улиците на София – от Педиатрията на бул. "Иван Гешов" до Министерството на здравеопазването (МЗ). "Това не е протест, а нашият начин да поставим исканията си за среща..
Предаването "И рибар съм, и ловец съм" започва с изречението "Ние си вървим и тихичко си гърмим!" и завършва с думите "А вие се пазете и мислете – не само за себе си, а и за средата, на която ние ѝ се падаме околни!" Между тези две сентенции водещите Асен Масларски и Росен Мирчев коментират тънкостите на подводния риболов и как и защо ловец избра..
Българското късопаметство, политическата апатия и непочтената дистанция между политика и журналистика коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Чавдар Николов , карикатурист. "Понякога малко страдам от това, че мога да престана да рисувам нови карикатури и да си остана на старите. Все ще изровя нещо, което става за този момент. Много..
На 13 май тази година беше подписан Меморандум за възстановяване на Централната минерална баня в София като общински термален център. Българската асоциация за термално наследство (БАТН) очакваше спешни действия от страна на Столична община по създаване на специализирана работна група и задействане на плана за връщането на Банята към нейната..
Тържественото отбелязване на 200 години от рождението на Сава Филаретов ще се състои в котленското село Жеравна . В къща музей "Сава Филаретов" ще бъде официално открита празничната програма, посветена на живота и делото му. Честванията ще продължат на 29 октомври , когато от 16:00 ч. в Художествената галерия "Христо Тодоров" ще се..
Едно пътуване, започнало преди повече от 30 години, има нова спирка в Берлин. Фотографската изложба “Пътешествия“ на Симеон Лютаков , която включва кадри..
В навечерието на Деня на народните будители ефирната поредица "Събуди се, България!" на Terra Култура събира в четири октомврийски епизода..
Отправяме се на пътешествие към два от останалите обекти на Музея на занаятите в Троян. Запознаваме се с историята на единствената художествена галерия в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg