Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Магдалина Станчева: археология в центъра на София

БНР Новини
Църквата „Св. Петка Самарджийска“ в София
Снимка: Кирчо Стоичков
Има хора, чиито имена не отекват шумно във времето, не са гръмки, бомбастични, блестящи, но заедно с това ако ги нямаше, едва ли бихме могли да живеем така, както живеем, да сме заобиколени от това, с което сме заобиколени. Такова име е Магдалина Станчева (1924-2014), наричана „главният археолог на София“, а за мнозина – Пазителка на тайните на София, Пазителка на софийските потайности. Всъщност, ако трябва да ѝ се дава определение, най-подходящото би било Спасителката на древна София. Спасителка, защото благодарение на нея центърът на българската столица има този свой вид – на съхранени старини, които сред модерността и дори помпозността на сградите, показват друг облик на града – древен, топъл, приютяващ. Градската археология е тежък труд, който – на всичкото отгоре – се сблъсква с властови институции, които нямат кой знае какъв пиетет към старините, по-важни са плановете и петилетките.

Магдалина Станчева. Снимка: nbulibrary-blog.euПаднало ѝ се на Магдалина Станчева да работи тъкмо в такова тежко, дори непосилно за честните и отговорни професионалисти време – т.нар. „години на социалистическо строителство“. Тя обаче с много храброст, упоритост и интелектуална находчивост успява да задържи устрема на новата власт да помете всичко старо под веригите на булдозерите и кулите на крановете.
Само един пример: благодарение на нея е запазена черквата „Света Петка“, която комунистическите властимащи са искали да изравнят със земята. За тази невероятна жена, човек, учен, общественик, дарител идва реч в предаването „Премълчаната история“ на 19 юни 2019 г. с Калина Гарелова, която заедно с Яна Сарандева се е заела да подготви сайт за живота и делото на Магдалина Станчева. Дума се отваря и за градската археология и урбанистичните решения, когато се открият древни находки, както и за това умеем ли да пазим добре своето историческо богатство.
По темата разговаряме с арх. Павел Попов.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54
На ХV-ия фестивал журито обяви Десислава Мусинска за победител на FameLab България 2025

Десислава Мусинска – българският глас на науката на FameLab

Десислава Мусинска ще представи страната ни на финалите на FameLab довечера в ЦЕРН. България има традиция в участието си в конкурса. Страната ни е една от първите държави извън Великобритания, които се включват във FameLab . Националните финали започват да се провеждат в рамките на Софийския фестивал на науката през 2007 г...

публикувано на 25.11.25 в 13:25
Афиш на събитието

Вроден ли е страхът ни от змиите? Експерт обяснява

Тайнствени и могъщи, символ на мъдрост и вечен живот, но и на изкушение и съблазън – змиите от векове присъстват в човешкото въображение. Те са и тема на днешния ни разговор, както и на събитието на Рацио тази вечер – "Хладнокръвен" . А тъй като през зимата змиите спят, това е идеалният момент спокойно да си поговорим за тях и изобщо за..

обновено на 25.11.25 в 13:22