Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Магдалина Станчева: археология в центъра на София

БНР Новини
Църквата „Св. Петка Самарджийска“ в София
Снимка: Кирчо Стоичков
Има хора, чиито имена не отекват шумно във времето, не са гръмки, бомбастични, блестящи, но заедно с това ако ги нямаше, едва ли бихме могли да живеем така, както живеем, да сме заобиколени от това, с което сме заобиколени. Такова име е Магдалина Станчева (1924-2014), наричана „главният археолог на София“, а за мнозина – Пазителка на тайните на София, Пазителка на софийските потайности. Всъщност, ако трябва да ѝ се дава определение, най-подходящото би било Спасителката на древна София. Спасителка, защото благодарение на нея центърът на българската столица има този свой вид – на съхранени старини, които сред модерността и дори помпозността на сградите, показват друг облик на града – древен, топъл, приютяващ. Градската археология е тежък труд, който – на всичкото отгоре – се сблъсква с властови институции, които нямат кой знае какъв пиетет към старините, по-важни са плановете и петилетките.

Магдалина Станчева. Снимка: nbulibrary-blog.euПаднало ѝ се на Магдалина Станчева да работи тъкмо в такова тежко, дори непосилно за честните и отговорни професионалисти време – т.нар. „години на социалистическо строителство“. Тя обаче с много храброст, упоритост и интелектуална находчивост успява да задържи устрема на новата власт да помете всичко старо под веригите на булдозерите и кулите на крановете.
Само един пример: благодарение на нея е запазена черквата „Света Петка“, която комунистическите властимащи са искали да изравнят със земята. За тази невероятна жена, човек, учен, общественик, дарител идва реч в предаването „Премълчаната история“ на 19 юни 2019 г. с Калина Гарелова, която заедно с Яна Сарандева се е заела да подготви сайт за живота и делото на Магдалина Станчева. Дума се отваря и за градската археология и урбанистичните решения, когато се открият древни находки, както и за това умеем ли да пазим добре своето историческо богатство.
По темата разговаряме с арх. Павел Попов.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Катедралният площад в Лече

Лече – градът на бавното живеене

Италианският град Лече е разположен, там където започва токът на Ботуша и се срещат водите на Йонийско и Адриатическо море, а високи живописни скали се редуват със златни плажове и гори. Наричат го "Флоренция на Юга" или "Бароковата перла на Италия". И това не е изненадващо. Този архитектурен стил царува по улиците на историческия център. В него се..

публикувано на 20.10.25 в 17:23
Галерия

Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства Троян: Епизод 5 – Музеят и изящните изкуства

Отправяме се на пътешествие към два от останалите обекти на Музея на занаятите в Троян. Запознаваме се с историята на единствената художествена галерия в града "Серякова къща", построена на мястото на дома на Ботевия четник Георги Серяков (Гио). За отношението на посетителите към изобразителното изкуство и различните изложби, които галерията..

публикувано на 20.10.25 в 13:05

Квантовите компютри имат огромно значение за националната сигурност

България има реален интерес да инвестира средства в квантовите компютри, ако иска да е в крак с времето. Страната ни има потенциал и специалисти за това. Тя  се изкачва в челните редици на квантовата физика, а технологичните новости не спират да ни изненадват. Фантастиката става реалност, а квантовите компютри отварят врата към нови възможности и..

публикувано на 19.10.25 в 09:10
доц. Ахинора Балтакова

Доц. Ахинора Балтакова: Природата е бездушна към нас, хората

"Не е добра идея да строите дома си или това, на което държите, в речното легло или руслото на реката, защото дори и да има засушаване в определен период, както видяхме и през последните години, все пак един ден ще завали и тези речни легла ще оживеят и тези води трябва да минат от някъде и ако сте си построили имота в речното корито или легло,..

публикувано на 17.10.25 в 18:05

Национален природонаучен музей – епизод 4: Таксономия и научни колекции, растения и насекоми

Освен бинарната номенклатура и йерархична система за класификация на организмите, която служи като основа на модерната биологична систематика, името на Карл Линей се свързва и с вид преса за сушене на растения. Той не е изобретателят на пресата, защото още преди неговото време, са съществували преси за сушене на растения – основен уред в..

публикувано на 17.10.25 в 08:35