Един композитор и автор на акустични инсталации, един медицински лаборант с живот, прескачащ между две държави, и куп епизодични гласове от автобуса Берлин-Прага-София създават двете контрастни и паралелно развиващи се истории на това аудио повествование за връщане-отиване-пътуване- преминаване през граници. Годината на действие е 1997.
Автобусите играят важна драматургична роля, и като буквални, и като метафорични места на действието в епизод 5 на документалния сериал Берлин. През онази 1997 те са знак за пресичане през света, което се консумира на малки стъпки, с много перипетии, бавно, вторачено в изнизващия се зад стъклата на прозорците пейзаж, много търпеливо.
Идеята за посоките, границите, чуждите и родните езици в една пъстра и далеч не гладко функционираща действителност са провокирали авторите на фичъра да се опитат да обхванат нейния аудио образ и с повествователни, и с акустични, и с отстранено-наблюдателни сцени. Хочу домой осмисля и централната идея на сериала, заложена в заглавието, като добавя и финално философско отдалечаване.
Колкото повече се отдалечаваме от важната дата 9 ноември 1989 и консумираме всичките онези разнообразни варианти на бъдеще, които в онази прословута нощ са имали само един конкретен образ на отворен път към света през съборената ограда, толкова по-ясно е усещането ни за смисъла на предоставените възможности. И някъде на края на опашката на всичките тези безброй много възможности се е отворил и шансът две начинаещи фичър мейкърки в паузите на натоварената си работа като фестивално жури да регистрират с включените си микрофони автентичния звук на наскоро отворения свят.
22 години по-късно последният епизод на сериала Берлин ще бъде повторен в събота, от 19.30.
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..
Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..
Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
След определението на Конституционния съд за преизчисление в национален мащаб на резултатите от произведените на 27 октомври 2024 г. избори за народни..
Повече от три (направо почти четири) години минаха, откакто излезе дебютният албум на живеещия между Амстердам и София перуански перкусионист и композитор..
Тази вечер ще се състои концертът "Едит Пиаф – песента на любовта". Той отдава почит към творчеството на легендарната французойка, от рождението на която..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg