Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

ТВ водещата Неда Василева: Манчестър е най-добрият град за живеене на студенти

В „Покана за пътуване“: На Бали националното ястие е прасенце-сукалче. В Коста Рика бананите зреят в пелени от найлон

БНР Новини
39
Неда Василева в шармантен мол - един от най-големите търговски центрове в окръг Манчестър, на име Arndale
Снимка: архив на Неда Василева

Първата гостенка в „Покана за пътуване“ става водеща на новините в телевизия Европа, когато американците навършват пълнолетие – на 21. Три години по-късно Неда Василева вече има собствено предаване, но решава да прекъсне екранната си кариера, за да учи политически науки в Манчестър. Поканих я да сподели впечатления „отвътре“ за този уж скучен индустриален град, а тя се вълнуваше в студиото на „Покана за пътуване“ като дете, което разопакова нова играчка. В БНР тя преживя първия си радиоефир и разказа за двата университета на Манчестър, изумително красивото кметство, което, уви, до 2024 г. ще бъде затворено за ремонт. Неда е успяла да посети само Етихад от двата култови за индустриалния град стадиони – за Олд трафорд билетите са разпродадени за година и половина напред. Любознателната българка се е „разписала“ в няколко забележителни картинни, библиофилски и архитектурни сбирки, но сърцето ѝ на свързан с журналистиката човек е останало в Медиа сити, където са преместени част от студиата на Би Би Си.

Студиото на Би Би Си Спорт в Mанчестър
Телевизионната водеща Неда Василева разказа за университетите в Манчестър – обявен за най-добър за живеене град за студенти. Оказа се, че там има и други забележителности освен отборите на Сити и Юнайтед. Плюс нелоши пъбове.
Обичам да се шегувам, че моловете са музеи на леката промишленост, но Неда Василева ме опроверга – в Манчестър има музей просто на промишлеността.

Радиодебютът на телевизионната водеща ѝ понесе толкова добре, че обеща пак да дойде в „Покана за пътуване“ и да разказва за „леговището“ на принц Чарлз – Уелс.

Неотдавна Светослав Марков, творческата половинка от родолюбивия дует на рубриката „50 места от българската история отвъд България“, посети Азербайджан, но аз реших да го примъкна в друга рубрика – Пътеводител на гастрономическия стопаджия. Затова го попитах дали е имал късмета на Каспийско море да опита една от най-вкусните риби в света – каспийския бекрис. За негова жалост – не, но пък е наблегнал на всякакви шашлици.

Видеото е предоставено от One love tour на Покана за пътуване

Помните ли филма на Адела Пеева „Чия е тази песен“? Сюжетът започва като виц: седят на една маса грък, турчин, македонец, сърбин и българската режисьорка. Оркестърът подхваща песен и всеки започва да я тананика на родния си език, претендирайки, че оригиналът се пее в неговата родина. Е, в българо-македонския фестивал Onelovetourняма опасност да настъпят музикални междуособици. Свързах се с един от организаторите му по телефона – броени дни преди началото Андрей Арнаудов безспирно снове между Банско и Крива паланка, Струмица и Бургас. Той сподели пътешественическите си пристрастия в Македония и разкри, че Алеята на занаятите, съпътстваща фестивала е под егидата на ЮНЕСКО.

Сменяме рязко посоката и напускаме Балканите в посока „Яж, моли се и обичай“. Напук на всеобщата представа, че на Бали трябва да ходим като прелетните птици – на топличко, когато у нас стегне зима, истинските приключенци посещават благословеното кътче и през лятото. В тази част на Индонезия температурата постоянно кръжи около 30 градуса, но през юли е сухо и влагата не те обгръща като мокър компрес. Попитах Грети Гарсия, представител на луксозна испанска козметика, с какво я привлича блажения остров и тя така го възпя, че едва се сдържам да потърся самолетен билет за там.

В „Покана за пътуване“ нещо се заседяхме в Европа и кривнахме към Азия, та мисля да ви пусна един къс пас до Коста Рика:

Откъде идват бананите? У нас – от супермаркета. Там те попадат чрез гигантските контейнери на търговските кораби, но първоизточникът им е бананова плантация като „Дел Мондо“ край Пуерто Лимон в Коста Рика. Когато след панамския круиз видях на Женския пазар от жълтите плодове с миниатюрни лепенки „Дел Мондо“ ги почувствах едва ли не близки и родни.

В плантацията, до която си поръчах специална екскурзия, се оказа, че всеки грозд от сладкия плод зрее в пелена от найлон. За да не го нападат инсектите.

Дърветата всъщност се оказват от рода на тревистите растения и дават по 4 реколти годишно, защото бананите са готови за бране след 120 дни. Дървото се отсича, а до него, от същия корен вече е израснало следващото. Цветът на жълтия плод също е причудлив – огромно образувание, прилично на хибрид между цвекло и граната, в което личи коронка от смешни стърчилки – бъдещите банани

Яки мъжаги отсичат с премерено движение цял клон, заедно с найлоновата пелена, и го закачат на кука като прасе в кланица. Гроздовете се кандилкат по поточната линия, докато момчета с рибарски ботуши и гумени престилки ги „обстрелват“ с мощни водни струи. „За да изпаднат паяците“, делово обясняват още по-грамадни мъжаги, които с няколко отработени движения превръщат гроздовете в гола пръчка и мятат клончетата въззелени банани в големи колкото язовир вани с вода. От там е просто: изцеждане, напъхване в найлон, кашон и камион. Към супермаркета. Хватката е да го обереш в точния момент, за да узрее чак след като попътува по море до Европа или САЩ.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
д-р Пламен Георгиев

Разминават ли се археологическите открития с новите данни за населението

Как е изглеждала селищната система по средните течения на Марица и Тунджа през периода на късната бронзова и ранната желязна епоха, изследва доктор Пламен Георгиев Разминават ли се археологическите открития с новите данни за населението у нас през периода на късната бронзова и ранната желязна епоха, изследва учен от БАН "Селищната система по средните..

публикувано на 16.05.25 в 18:05

В Тайланд има 58 ресторанта със звезди "Мишлен"

С журналистката Мира Баджева споделихме едно приказно пътуване до Тайланд. Използвам думата приказно неслучайно, защото и двете имахме възможност да се почувстваме като истински принцеси, нагиздени с традиционни благороднически костюми. (Репортаж от това приключение ще чуете и прочетете съвсем скоро). Същевременно се потопихме в магията на..

публикувано на 16.05.25 в 16:50
Проф. Христо Хинков

Психиатрия и политика – не/възможната комбинация?

В поредицата "За здравето" ни гостува проф. Христо Хинков – специалист по обществено здраве, здравно осигуряване и психиатрия. Поставихме медицинските акценти върху честите психични разстройства и аномалии, неврозите в различните възрасти, статута на психиатричните болници и центрове. В рамките на един общ философски диалог коментирахме кой..

публикувано на 16.05.25 в 10:22

Желю Желев, философът-президент

Промените в България, тръгнали през 1989 г., извадиха пред обществото фигури – дотогава сравнително неизвестни, върху които изведнъж се стовари политическата тежест да осъществят успешно преминаването към демокрация и пазарна икономика. Една от тези фигури беше д-р Желю Желев, първият председател на СДС и първият свободно избран български..

публикувано на 15.05.25 в 08:25
проф. Нешо Чипев

Проф. Нешо Чипев: Черно море става все по-топло, но не и по-солено

Черноморската екосистема има своите специфични функции. Не е никак лесно да се прогнозира и разбере въздействието на който и да е фактор, било то климатични, човешки или космически, върху системата, в това число и черноморската. Това е така, защото те се състоят от облак от връзки. Тук говорим за ефекта на пеперудата, т.е. ако на едно място..

публикувано на 13.05.25 в 16:10