Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Смутита от Филипините против рак

В „Покана за пътуване“: до Бирма със Снежана Гарфънкъл, до Иран с Емил Данаилов

22
Джамията Джамех в Исфахан
Снимка: Емил Данаилов, subektiv.com

В началото на предаването „Покана за пътуване“ с рубриката „Пътеводител на гастрономическия стопаджия“ ще ви отведа на Филипините, където с полезни, но вкусни смутита церят и предотвратяват сума ти болести.
Престоят в курортно селище в Тагайтай, близо до Манила минава под мотото „По-здрави, по-щастливи, по-добре“. Разположено в тропическа гора, на двата бряга на ромонящ поток, мястото просто излъчва тотален покой. Къщичките са заобиколени от искрящо зелена растителност и пъстри до полуда цветя. Изградени изцяло от естествени материали, създадени на ръка в близката околност, бунгалата предлагат автентичен филипински дух. Любителите на екстремните преживявания, могат да отседнат и в палатка, но… с личен иконом. Макар да изглежда като обител на разкъртващ релакс, посетителите никога не скучаят. Свободното време се запълва от йога или тай-чи, типичният хилот-масаж с нагорещени бананови листа и уроци по… смутита. Чевръста филипинка разполага блендера си на ниска катедра и джурка полезни комбинации – против рак, за младост и хубост, за здрави бъбреци, черен дроб и сърце …

Всички рецепти можете да ги намерите на страницата на предаването във Фейсбук. Само ще ви уверя, че са лесни за приготвяне и всички продукти са на рафта в близкия магазин – лимон, магданоз, ябълка, морков, ананас, краставица… Единствената по-непозната за повечето от вас съставка е кейлът, макар истински вещите в правилното хранене да я величаят както суперхрана и витаминна бомба.

Как се правят здравословни смутита на Филипините. Видео: Магдалена Гигова


Ето и една рецепта за „разядка“ на интереса:
Против рак и остаряване
Продукти: 100 грама ананас, 1 портокал, 50 грама моркови, 50 грама краставици, 2-3 листа кейл.
Приготовление: Разбъркайте в блендера ананаса, портокала, морковите, краставиците и кейла. Добавете половин чаша вода и 3-4 кубчета лед и разбъркайте отново.

Обичате ли Манхатън, не коктейла, а едноименния район в Ню Йорк? Ходи ли ви се до Бирма и чували ли сте за херметизма като философия? На всички тези разнопосочни въпроси ще отговори д-р Снежана Зарева-Гарфънкъл, дългогодишен преподавател по теория на литературата в Софийския университет. Като стипендиант на фондация „Фулбрайт“ заминава за САЩ, където изнася лекции в Пенсилванския и в университета „Рътгърс“, омъжва се, пътува много по света… И ако се питате дали има нещо общо с половинката от дуета „Саймън и Гарфънкъл“, отговорът е „Да!“. Пада се брат на мъжа ѝ. Поводът за разговора е новата книга на Снежана „И нека едната ръка знае какво прави другата“.
С д-р Зарева-Гарфънкъл стигнахме до „пъпа на света“, както бирманците наричат града с най-прочутия манастир в Мианмар и се разходихме из зримото и незримото.

Крепостта Ван, изградена от Семирамида. Видео: Магдалена Гигова


В „Покана за пътуване“ вече е ставало дума, че в Доха, Кувейт и Дубай има само два сезона – горещ и много горещ, но държавата, към която ще ви поведем след малко миналото лято би рекордите за най-висока температура със 70,7 градуса по целзий на необитаемото плато Дащ е Лут и „едва“ 60 градуса в Бандар-е Махшер. Ако не сте загряли с тези факти, ще ви дам още един жокер – аятоласи и забулени жени. Иран, разбира се!
Отиваме там с фотографа, пътешественик и журналист Емил Данаилов, на чиито сайт  може да видите невероятни снимки, не само от Иран.
Бадем, бакшиш, бостан, гердан, гюле, долап, диван, диване, зюмбюл, калъп, кафене, кюфте, лимон, леген, маймуна, таратор, шкембе… Това са само част от думите в българския език, които Емил Данаилов е установил, че са персийски и идват от Иран. А ние си мислим, че сме попили лексика главно от комшиите. Впрочем, стигаме и до тях.
За българите Ван е просто „езеро в Турция с три букви“, познато от кръстословиците. Но когато човек се докосне до дивата красота на тези 3172 кв. км тюркоазени води в шепите на три вулканични планини, разбира защо хората на Ван са горди, но дружелюбни, открити и упорити, винаги готови да се усмихнат, да проявят ненатрапчиво любопитство към чужденеца и да покажат, че както природата е немилостива, така може да бъде и невероятно щедра.

Летящи риби инджи кефалъ на езерото Ван. Видео: Магдалена Гигова


Водите на Ван са леко солени и с високо съдържание на сода. Ако искат наистина искрящо пране, жените просто го пускат в езерото. Е, трябва да внимават, защото най-дълбоката му част е 451 м. Подобната на сьомга риба инджи кефали се въди само в необичайните му по химически състав води. Но понеже хайверът й не оцелява в тях, отива да го хвърли в река Бенд-и-махи и се връща във Ван с... летене. Стотици хиляди риби задръстват бързеите на реките в стремежа си да подскочат в посока, обратна на течението, за да се върнат „у дома“. Водата прилича на супа с мърдащо фиде, а гледката на прелитащите риби е почти призрачно нереална. Имах късмета да видя с очите си скачащите инджита, но езерното чудовище, което японски учени дебнаха миналото лято, така и не ми се яви.

Характерни само за тук са и котките от породата турски Ван. Легендата разказва, че Аллах решил да компенсира суровия климат на планините близо до границата с Иран, като изпрати на хората гальовната животинка. Котките Ван най-често са чисто бели, имат едно жълто и едно зелено око и обожават водата. Те не само плуват, ами обичат да ловят риба.

Котки ван в развъдника. Видео: Магдалена Гигова


Единствено във Ван съществуват и т.нар. салони за закуска. Ресторант, в който се сервира само първото ядене за деня. По обед затваря до следващата сутрин. Заведенията възникнали, защото мъжете излизали да хапнат призори, та никога да не виждат жена си чорлава и ненагласена. А закуската във Ван е не само ритуал, тя е кантата за небцето.
Ако ви домъчнее за пътешествията, а до следващата неделя има много време, още приключения и рецептите за смутитата против рак и други болести, ще намерите на страницата на „Покана за пътуване“ във Фейсбук




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Чудомир и "барабанистите"

Своята кариера на художник-карикатурист, а и на "пописващ" пародии и смешки Димитър Чорбаджийски-Чудомир разгръща първоначално най-пълно във в. "Барабан", където работят още фигури като Борю Зевзека (Борис Руменов), Сава Злъчкин, Стоян Шатле и други – повечето днес забравени, но за времето си известни и обичани. За Чудомир, за творчеството му..

публикувано на 30.01.25 в 08:48

35 години дружество "Родолюбец"

На 15 януари 1990 г. в залата на Съюза на българските писатели в София в присъствието на около 100 души – писатели, журналисти, учени, обществени деятели - е учредено Културно-просветното дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец". В онези години за сънародниците ни в Молдова, Украйна, Казахстан, Сибир и т.н. в..

публикувано на 29.01.25 в 12:10

Пламен Вукадинов за приключенията в подводния свят

Пламен Вукадинов е водолаз, фотограф и инструктор по подводни спортове. Посещавал десетки места, попадал не веднъж в опасни ситуации, спасявал човешки животи. Тези истински истории описва в биографичната си книга "Адреналинът е моята стихия". Издава и втора – "Интоксикация", в която помества разкази на свои приятели и съмишленици, докоснали се до..

публикувано на 28.01.25 в 17:05
 Васил Лозанов

Безпокойството на един учител в епохата на ИИ

"Една от чудовищните последици на навлизането на генеративен ИИ в класната стая е бавното умъртвяване на личността на човека. За нас – възрастните, учените, опитните хора – рискът да загубим мнението и предпочитанията си звучи като абсолютна фантастика. Но дали е същото за онези, израснали в свят, в който ИИ може да мисли и да се изразява вместо..

публикувано на 28.01.25 в 13:28

Резултатите от среднозимното преброяване на водолюбивите птици

Какви са резултатите от 49-то среднозимно преброяване на водолюбивите птици разказва във "Време за наука" Свилен Чешмеджиев от Българското дружество за защита на птиците. Традиционното преброяване се е случило в рамките на четири дни с участието на 43 екипа доброволци и експерти от Българското дружество за защита на птиците, Изпълнителна..

публикувано на 28.01.25 в 13:03