В тайландското село Ко Паньи от провинция Панг Нга живеят около 360 семейства. Никой не се шокира от факта, че предците им произхождат от две мюсюлмански фамилии, пристигнали чак от индонезийския остров Ява. Но че абсолютно всички постройки са наколни, вече е повод за учудване.
Населението от 1600 души доскоро се е препитавало само с риболов, обаче все повече гостоприемството е водещ бизнес.
Селището Ко Паньи е основано в края на 18 век от номадстващи явански рибари. По онова време само хора с тайландски корен по закон имали право да притежават земя и новодошлите решили да издигнат къщите си на кокили в закътания залив с бърз достъп до рибните пасажи. С увеличаването на богатството на общността, поради разрастващата се туристическа индустрия в Тайланд, закупуването на земя на самия остров станало възможно и на брега са построени първите два важни обекта на твърда почва – джамия и кладенец със сладка вода.
Селото има мюсюлманско училище, което се посещава както от момичета, така и от момчета. Поради неформалния характер на това образование, много от децата ходят в учебни заведения по-далеч - в Панг Нга или в Пукет. Тъй като хората не са богати, а водните таксита са установили тарифи като за туристи, родителите се кооперират да наемат лодки в името на по-доброто бъдеще за отрочетата им. Управниците също насърчават емиграцията, понеже размерът на селището е ограничен от опасните водни условия през дъждовния сезон.
Десетки туристически лодки акостират в Ко Паньи всеки ден. Мъничката селска кръчма се е разраснала до няколко ресторанта, обединени от магазин с типичните тайландски сувенири, но изработени от местни занаятчии. Тъй като гостите се тълпят само през сухия сезон, риболовът продължава да е водещ поминък.
Криволичещите улички, по които едва се разминават двама души, клаустрофобично надвисват над главите чрез допрените стрехи. От отворените врати се носи упойващ аромат на яхния от току-що уловена риба. Вървейки можеш да надникнеш във всяка стая, да поздравиш старците, приседнали на прага, и да устоиш на желанието да погалиш дете по главичката. (В Тайланд пипането по главата се смята за неучтив жест. Според местните това е най-благородната част от човешкото тяло и е кръвна обида, дори да разрошиш косата на някой малчуган).
На пазара в Ко Паньи прилежните домакини предлагат сушени скариди, лютиви морски дарове или така обработено кашу, че направо се чудиш какво точно ядеш. Всички други стоки, включително и плодовете, се докарват от континента.
Джамията е не само молитвен дом, ами място за срещи на общността.
Завеждат ни до малко странно футболно игрище. Вдъхновени от Световното първенство през 1986 г., децата го построили от стари парчета дърво и рибарски салове. Момчетата сформирали футболен отбор и започнали да се състезават в Училищното първенство на Южен Тайланд. След като стигнали до полуфиналите, постигнали трето място въпреки странните обстоятелства (през второто полувреме решили да играят боси, тъй като били свикнали така). Тогава цялото село се ентусиазирало да помогне на спорта. Така се появило второ, чисто ново игрище, което също показват с гордост на туристите, но на дървеното се ходи като на поклонение. Към 2011 г. Panyee FC е един от най-успешните младежки футболни клубове в Южен Тайланд, а момчетата, които построили игрището през 1986 г., вече са възрастни мъже. Но за тях е сниман документален филм. Те имат впечатляващ рекорд от шест спечелени младежки футболни първенства на Южен Тайланд от 2004 до 2010 г.
А как туристите разбират за мястото? Благодарение на пощальона. В края на 20-и век рибата намалява и общността среща трудности да се издържа. Раздавачът на писма предлага да поканят чуждестранни гости в необикновеното си село, където алкохолът е забранен и не можете да изпиете дори безалкохолна бира в ресторанта, за да не обидите вярата на местните мюсюлмани.
Днес Ко Паньи е една от задължителните спирки при обиколките на залива Панг Нга от Пукет, където обикновено се отбиват за обяд с пресни морски дарове. Селото е и пит-стоп по време на четвъртия етап от 19-ия сезон на американското риалити шоу The Amazing Race.
Тъй като населението изповядва исляма, освен вносът на алкохол забранено е вкарването на кучета или прасета. Разголеното облекло също не е препоръчително.
Снимки - Магдалена ГиговаВ обществото ни битува убеждението, че българите са известни като добри математици. То се подхранва от успехите на нашите момчета и момичета в различните олимпиади по дисциплините, свързани с математиката. По принцип математическите наклонности се проявяват още в началото на обучението, а често е и като влюбване от пръв поглед. При Валентин..
"Човек, който..." – така започва най-често простичкият и сърдечен отговор на въпроса, зададен към дете: "Какво прави социалният работник?" Човек, който ми помага. Човек, с когото си играем. Човек, с когото не ме е страх. Фондация "За нашите деца" организира една необичайна и трогателна изложба, наречена "Професия Човек". Това е наивният,..
Тоталитарната държава не търпи други авторитети, освен своя собствен (отделен е въпросът доколко го има). Затова утвърдени институции като Българската православна църква са ѝ трън в очите. Трън, чиито бодли недъгавата власт прави всичко възможно да изтръгне, а ако не може – жестоко да съсече. Тъкмо този процес на война срещу Църквата и нейните..
Трансплантацията на органи, клетки и тъкани е сред най-големите постижения на съвременната медицина. Този процес не само дава нов шанс за живот, но и поражда много проблеми и въпроси. В поредния брой "За здравето" по темата събрахме цял консилиум от лекари, специалисти, познавачи и пациенти. В обсъжданията се включиха проф. Никола Владов, Георги..
Дискалкулия е едно от онези състояния, които често остават незабелязани, но когато разберем какво всъщност представлява, неволно се питаме: "А дали и аз не страдам от това?" Наричана още математическа или числова дислексия, дискалкулията представлява специфично разстройство на аритметичните умения – способността на човек да разбира, обработва и..
От 21 до 30 юли продължава тазгодишното издание на Седмицата на италианската култура в Държавен културен институт "Културен център Двореца" в Балчик...
Тоталния разпад на обществения диалог, речевата агресия и върховенството на политическото клише коментират в предаването "Мрежата" д -р Антоанета..
Вече обмисляме 11-ото издание на нашия арт фестивал в Израел и дано да е под мирно небе – изрази надежда Весела Райчинова – журналист, продуцент, поетеса,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg