Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Петя Кокудева и срещите по пътя

Снимка: Здравко Петров

„По тъмно една мартенска вечер пристигаме у Маджид и Хафида – пустинни бербери. Берберите са коренното население на северна Африка. Наричат себе си Amazigh, което на техния език значи „свободни, горди хора“. Днес в Мароко живеят около 2 милиона от тях. Езикът им няма нищо общо с арабския (по-скоро ми прилича на опростени йероглифи – кръгчета, триъгълници и пр.). Повечето са номади и живеят във високите части на Атласките планини, точно преди да започне Сахара. Това са хората, обитаващи един от най-суровите климати на планетата…

Маджид, стопанинът на сахарската кирпичена къща, където ще нощуваме, е на работа и през нощта. Затова съпругата му Хафида ни посреща сама, с тумба деца наоколо. Смутена ни приготвя зеленчуци с агнешко в традиционния тажин (глинен съд с капак като дълга джуджешка шапка). След вечеря съм любопитна да си поговорим с дечурлигата и Хафида, но те не знаят английски. Затова се обръщаме към обичайното спасение в подобни случаи – гласовият преводач на Гугъл. Главите на всички ни се скупчват над таблета – бедните пустинни деца са направо омагьосани от чудото на автоматичния гласов преводач, който на всичкото отгоре им говори на родния берберски! Едва изчакват електронният глас да преведе думите ни и се спускат да отвърнат на своя език, потупвайки с пръстчета върху бутона. Заговаряме се колко е вкусно агнешкото, а аз обяснявам, че и в България ядем агнешко. Вдигам глава и виждам децата и Хафида, които ме гледат полушокирани, полуприхнали. След кратко недоумение разбирам какво е станало: преводъчът вместо „lamb“ – чул и превел „lamp“. Така берберите разбрали, че ние в България ядем лампи.“

Това е откъс от новата книгата на Петя Кокудева – „Поздрави от синята палатка“. Така пише Петя Кокудева. И с нея говорим не просто за пътуването като необходимост, за свободата, която дава, но и за това как човек се учи да улавя парадоксите в света. И как се учи да се смее заедно с другите.
Защото накрая Петя Кокудева казва: „Това пътуване промени перспективата ми. Сега се усещам много по-флуидна към нещата като настройка – знам, че нищо не е само страшно или само вълнуващо. Винаги са в една спойка нещата.“

И Петя Кокудева казва още с усмивка за хората, с които е срещнала по време на това пътуване: „Честно казано имам едно такова чувство, че имам баби на много места по света. Макар че те не са възрастни хора, при които съм била винаги. Но си спомням за тях с чувството, че отдавна не съм ходила при баба.“




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. Стоянка Кендерова

Библиотеката на видинския деребей Осман Пазвантоглу

Отскоро в ръцете на специалистите и любознателните читатели е едно интересно издание, плод на дългогодишен труд – каталог на библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин. Автор на книгата е изявената ни османистка проф. Стоянка Кендерова. Осман Пазвантоглу е управител на областта от 1795 да смъртта си през 1807 г. В размирните "кърджалийски..

публикувано на 27.02.25 в 09:47

"Бившите хора" на бивша България

Терминът "бивши хора" се употребява от някогашните служби на тоталитарна България за обозначаване на онези, които след преврата на 9.IX.1944 г. са превърнати в парии – преследвани, затваряни, заточавани. В своята книга "Бившите хора" на концлагерна България" историкът Мартин Иванов разглежда в дълбочина както мероприятията на народната власт,..

публикувано на 26.02.25 в 18:02
Иво Михов

Изработването на квантов компютър се подготвя усилено у нас

Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..

публикувано на 25.02.25 в 10:15

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..

публикувано на 24.02.25 в 17:00

Анатомия на страха: Епизод 3 – Страхът в различните култури

Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..

публикувано на 23.02.25 в 10:45