Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Премълчаният радиочовек Георги Василски (1954 - 2018)

Снимка: БГНЕС

На 21 септември миналата година ни напусна радиочовекът Георги Василски, който 36 години от живота си отдаде на живота на Българското национално радио. Коварната болест, която дълго време не успяваше да сломи физически най-слънчевото същество, работещо в програма „Христо Ботев“ на БНР, все пак успя да ни го отнеме и да изпрати завинаги веселата му душа в небесните селения.

Не бяхме подготвени за внезапната му кончина, защото дори и след краткия престой в болницата, необикновеният му дух продължаваше да бъде нахъсан за живот и за творчество, за нови срещи с многобройните си приятели. А такива той имаше из цялата страна, защото някога, като млад радиорепортер, е посетил и опознал всяко кътче от бившата ни и днешна държава.

Съдбата му бе завинаги свързана с Радиото и докрая остана извънреден работохолик, който милееше не само за престижа на програмата, но и за всеки, който работеше за нея – от служебните шофьори и отделните редактори до новопостъпилите радиостажанти. В БНР едва ли е имало подобен случай на толкова обичан радиошеф, който да притежава естествено съчувствие и чисто човешко съпричастие към проблемите колегите си – както от битово, така и от професионално естество.

Георги беше прекрасен публицист, остроумен, ироничен в писането, самоироничен в поведението си. Притежаваше много богата журналистическа култура, задълбочени познания в проблемите, за които пишеше, а опознаването на неизвестните страници от националната ни история му бе станало професионално хоби. В програма „Христо Ботев“ той бе личността, която с опита и реализма си намираше изход от всяка възникнала проблемна ситуация. Излизаше от нея най-вече с авторитета си на опитен и много обаятелен колега, познаващ дишането на радиоживота отвътре, а не като пряк, но равнодушен наблюдател.

Беше скромен, дори свенлив, особено когато ставаше дума за другите му, по-малко известни качества на драматург, саркастичен поет и присмехулен белетрист. Завеща ни купища радиокоментари, пиесата „Пет бири и новото време“, сборника с поетична сатира „Палачите обичат тихо” и книгата със сатирична проза - „Празникът е тъжна работа“.
Със същото бликащо чувсто за хумор възприемаше заболяването си, пред което нито за миг не мигна уплашено или самосъжалително. Обичаше животът и животът го обичаше, защото бе осъществен в професията и в житието си мъж. Има защо да си спомняме за този забележителен човек и колега.

В предаването участват негови приятели и хора, които са работили с него – проф. Михаил Мелтев, Ивайло Савов, Петър Колев, Митко Новков, Людмил Станев. От Пловдив в предаването се включва Георги Трифонов, от Русе – Наташа Стефанова, от Румъния – Емил Тончев.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мария Боянова

Мария Боянова: Българският вампир е мях, пълен с кръв

Повече за българските народни вярвания, свързани с отвъдния живот и душите на мъртвите, ще научат децата в Националния етнографски музей към БАН. "Преценихме с колегите, че ще е интересно да подготвим информация и да я оформим като образователна игра, за народните традиции и вярвания, свързани с отвъдното и душите на мъртвите, с ада и с рая,..

публикувано на 26.10.25 в 09:25
От 1954 г. до днес Националният етнографски музей се помещава в източното крило на Двореца, където са били спалните стаи, приемните и личните кабинети на царското семейство.

Националният етнографски музей – пазител на българската идентичност: 1 епизод – Историята на НЕМ

В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова. През 1892 година в София..

публикувано на 24.10.25 в 10:35

Лимузини на границата

Веселина и Георги Андонови от Гоце Делчев отглеждат говеда от породите лимузин и шароле в модернизирано стопанство в село Нова Ловча. Първоначално по наследство семейството е отглеждало зърнени култури и картофи, но една лоша година ги насочва към търговията, преди в крайна сметка да решат да купят животни от френската порода лимузин. Веселина е..

публикувано на 23.10.25 в 15:25
Гл.ас. д-р Димитър Атанасов

Широко участие в конференцията "Религия, образование, общество"

В научно-практическата конференция, организирана от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН от 17 до 19 октомври, с доклади се включиха над 51 участници от научни институти, университети, държавни институции, медии, неправителствени организации, частен сектор, религиозни дейци, учители. Предстои организаторите на..

публикувано на 23.10.25 в 08:10
Доц. Драгомир Дарданов

Живот по ръба на скалпела

Гостуването на доц. Драгомир Дарданов от болница "Лозенец" бе белязано от много прагматични и полезни послания. Младият лекар с две специалности – анатомия и хирургия, ни поведе по резонно стряскащия маршрут между операционната и живота. Специалистите-хиурзи са особен вид лекари – характерни са със своя радикализъм и почти винаги, при остри или дълго..

публикувано на 22.10.25 в 09:05