Реките на България стават все по-замърсени или изчезват заради неправомерно построени ВЕЦ-ове или изхвърляне на отпадъци от производства. За това от години алармират от сдружение "Балканка" – те са и един от главните инициатори на подадените в Европейската комисия жалби заради нарушение на три водни директиви, свързани с ВЕЦ-ове по българските реки, заради които Европейската комисия стартира пилотна процедура.
В студиото на „Нашият ден“ Димитър Куманов "превежда" на ясен език становищата на МОСВ по редица тревожни запитвания и стига до заключението, че посланието, което министерството отправя към замърсителите, е: всеки може да изхвърля каквото поиска, санкции няма да има.
Следват тревожните примери от цялата страна:
Язовир "Пчелина" близо до Перник е на прага на екологична катастрофа, той е част от огромен проблем, наречен "състояние на р. Струма".
"Подавани са многобройни сигнали, но управлението се задейства сега, когато в реката започва да изплува умряла риба – от Перник към язовир "Пчелина". Под Перник не се наблюдава, тъй като там рибата е умряла отдавна" – каза Куманов.
Замърсяването на Струма означава, че реката ще бъде изцяло отровена в българския участък, което ще се превърне в трансграничен проблем.
Практиката във водата да се изхвърлят отпадъци, утайки и отрови от производство е трябвало отдавна да бъде прекратена, особено откак сме страна член на ЕС.
До 2027 г. би трябвало да постигнем добър екологичен потенциал на този язовир, а това няма как да стане при сегашното бездействие.
Ако човек отиде да плува там, ще излезе най-малкото епилиран, а след това дълго ще има кожни проблеми" – красноречиво обобщава темата Димитър Куманов.
Как реагира МОСВ на сигналите за пресъхнали реки заради изградени язовири?
Примерът с ВЕЦ "Милина" е показателен – водохващането на ВЕЦ-а се намира на 200 м от защитена местност и откак той функционира, не изпуска нито капка вода към водните басейни в нарушение на редица закони.
До момента сдружение "Балканка" е подало пет сигнала към МОСВ.
Всеки може да проследи какви сигнали се подават и как реагират местната и централната власт на сайта "Наблюдение на ВЕЦ".
(Порталът е създаден като съвместна инициатива на няколко екологични организации и там ясно е посочено: "НЕ СМЕ ПРОТИВ изграждането на водноелектрически централи, НО докато повечето от тях работят по начин, който унищожава живота в реките – ще правим всичко, което можем, нещата да се променят.)
Състоянието на река Янтра също буди тревога – „Христоматиен пример за нарушение – защитена зона от "Натура 2000". Растителността предпазва от ерозия, но в момента се извършва масово разчистване на речни дъна – което до води до тотално обезлесяване и изгребване на наноси от речното корито при забрана за сеч на крайбрежна растителност" – отбеляза Куманов.
Административно наказателните мерки обаче предвиждат глоба в размер на 500 лв.
"Каракашeвото езеро – едно от Мусаленските езера – започва да се заблатява, там проблемът е като с Рилските езера – твърде многото хора, които посещават местността."
За финал остава добрият пример с язовир "Ястребино", където е разрешено да се строи ВЕЦ, а язовирът се използва за питейни нужди на поне една община. След многократни сигнали от страна на сдружение "Балканка" местни жители и други природозащитни организации, решението за строеж на ВЕЦ е отменено, което обаче не решава проблемите на реките и водните басейни в България.
В България традиционно отбелязваме Бабинден, но нямаме отделен ден, посветен специално на нашата баба – тази, която е участвала активно в отглеждането и порастването ни. Оказва се обаче, че такъв ден съществува – това е именно 23 юли, признат за Световен ден на бабата . Празникът води началото си от САЩ, където е известен с наименованието..
Когато добрите примери се разпространяват – как Трън следва доказалите успеха си стъпки на жителите на Божурище в борба за природата. Разговаряме в "Нашият ден" със Стефка Бон ева , създател на инициативата "Бусинска сръчкотилница", която разказва и за културата на региона, както и с Руслан Зарев , председател на Трънското туристическо..
Град Тутракан отново ще се превърне в сцена на едно от най-очакваните летни събития – фестивалът "Огненият Дунав". В продължение на четири вечери жителите и гостите на дунавския град ще могат да се потопят в пъстър празник, който съчетава традиции, модерно изкуство, музика и весело настроение. Подробности за програмата разкри кметът на..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува проф. Грета Панова – български учен и математик с международно признание. В момента тя е професор и преподавател в Университета на Южна Калифорния в Лос Анджелис, САЩ. Преди няколко години проф. Панова беше отличена с наградата на Института по математика при БАН – признание за нейните..
За запазването на статута на Несебър и Созопол в списъка на ЮНЕСКО, за ангажиментите, които произтичат от това, както и за подготовката на досиетата на пещера Магурата, разширението на Казанлъшката гробница и мозайките ба Филипополис – разговор в "Нашият ден" с Константин Занков, главен експерт към Института за анализи и оценки в туризма, бизнес..
В епизод 597 "Трамвай по желание" среща своята публика с талантливия млад писател и автор на бестселъри Васил Попов. Васко става широко популярен с..
Във Видин на 21 юли започна четиринадесетото издание на фестивала на изкуствата "Дунавски вълни". Той ще продължи до 26 юли на различни места в града и в..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува проф. Грета Панова – български учен и математик с международно признание. В момента тя е..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg