Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Каприев: Университетите у нас са се превърнали във "фабрики за дипломи"

Българските висши училища липсват от европейската карта на науката

| обновено на 10.10.19 в 18:21 БНР Новини
Д-р Борис Грозданов и проф. Георги Каприев (вдясно)
Снимка: Стефани Ангелова

Българските висши училища липсват от европейската карта на науката. Но това всъщност не е големият проблем на българското образование. "Много по-същественото е, че университетите у нас са се превърнали във "фабрики за дипломи, най-вече на бакалаври". Това констатира в предаването "Нашият ден" проф. Георги Каприев, доктор на философските науки и преподавател в СУ "Св. Кл. Охридски".

„Нашият ден“ събра гледните точки на философите Георги Каприев и Борис Грозданов, за да разкаже защо българските висши учебни заведения остават извън европейските мрежи, а също и доколко проблемно е разминаването между „университетско“ и „академично“. 

"При нас (поне във висшето образование) цялата схема е сбъркана генерално. Основното е бакалавърското образование, там са хвърлени усилията. Правят се бакалавърските програми. Ако остане нещо за магистрите - добре, та са нещо като полузадочници. Докторантите са пуснати на паша. Всеки се оправя сам. Сиреч ние отново залагаме на най-ниското ниво и оттам е огромният проблем с мрежите", категоричен е проф. Каприев.

"Има разлика между "научна" и "академична" мрежа – работата е там, че науката не се прави от институциите, а от учените, които разгръщат една или друга тема. 

Съществува проблемно разминаване между "висше училище" и "университет" – те не са синоними. Разликата е голяма – във висшето училище няма докторантска степен, висшето училище е преподавателска институция, университетът е преподавателско-изследователска институция и това е така поне от времето на Хумболт", каза още Георги. Каприев.

В България пари за изследвания няма и това всъщност е проблем:

"Трябва да направим така, че средата да позволи на все по-малкото хора, които решат да се занимават в България с научни изследвания, да имат възможност да го правят. Защото България разполага със сериозен потенциал и с качествени учени, които обаче нямат възможност да се реализират у нас", допълни д-р Грозданов. 

Това са само част от проблемите, засегнати в разговора, който, по думите на проф. Каприев, "завършва позитивно". 





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

26 февруари: Ден на розовата фланелка

Всяка последна сряда на февруари светът отбелязва Световния ден против тормоза в училище, по-известен като "Ден на розовата фланелка". Този ден символизира неприемането на тормоза и насилието в училищната среда, като насърчава солидарността и подкрепата сред учениците. Инициативата стартира през 2007 година в Канада, когато двама ученици –..

обновено на 26.02.25 в 11:22

Детският отдел на билиотеката във Велико Търново кани на тематично четене

Библиотекарите от Детския отдел на Библиотечно-информационния център "Славейче" към Регионална библиотека "Петко Р. Славейков" във Велико Търново започнаха поредица от 12 ежемесечни тематични четения . Четенията се провеждат през целия ден и са отворени за всички желаещи. Днес ще се състои февруарското издание на инициативата, като темата е любовта...

обновено на 26.02.25 в 09:52
Петромир Кънчев

(Не)легитимните форми на гражданското недоволство

За (не)легитимните форми на гражданското недоволство говори  Петромир Кънчев , адвокат, ангажиран с обществени каузи и представител на инициативата "Правосъдие за всеки". "Всяка форма на събрания, митинги и манифестации е гарантирана от нашата Конституция. Ние имаме и Закон за събранията, митингите и манифестациите . Действително там са дадени..

публикувано на 26.02.25 в 09:38

"Мамфидент": Изкуствен интелект в помощ на майките след раждане

Все повече научни изследвания насочват вниманието към психичното здраве на жените след раждане и необходимостта от навременна и достъпна подкрепа. В предаването "Време за наука" бе представен иновативен проект – виртуален терапевт, създаден да помага на жени, страдащи от следродилна депресия. Една от създателките на платформата "Мамфидент",..

обновено на 25.02.25 в 13:34

Енергийна бедност и замърсяване на въздуха: Как да излезем от порочния кръг?

Софиянци често казват с ирония, че виждат какво дишат. Въпреки че проблемът със замърсяването на въздуха е национален, столицата се намира в центъра на дебата не само заради голямата концентрация на население, но и поради значителното потребление на енергийни ресурси. Около 30% от целия използван газ в България отива за осигуряване на парно и топла..

обновено на 25.02.25 в 12:39