Канонизираният за светец, обявен и за равноапостолен, Константин Велики се смята за основател на Църквата ни.
Съдбата на Константин обаче не е популярна, а тя е удивителна и поучителна. Причината е, че каноничният му профил, който е изваян през столетията, е най-вече в полза на християнската доктрина, за сметка на истинския му характер и историческо величие.
Написаното в негова памет невинаги е прочетено правилно, като освен неразбиране, има и тенденциозност. Най-интересното в „случая Константин“ е, че българските апокрифи и фолклор са много по-обективни, но не достатъчно изследвани. А е достатъчно да поискаме и ще научим редица неща от тях.
Това е сторил журналистът Петко Атанасов, който е и сценарист, продуцент, публицист и издател. Завършил е българска филология и втора специалност философия в Софийския университет. Съставител е на книги като „Отче наш“, „Богоизбраните българи“ и „Вяра и мяра или Българското тайнство“.
В предаването участват и проф. Добрин Денев, и историкът Александър Мошев.
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
25-ото издание на летния фестивал на H.M.S.U. е на 19 и 20 юли 2025 г. в център VIDAS Art Arena в колодрума на Борисовата градина, София. Това е..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във..
"Хроники от Ателието. 130 години Васил Захариев – творец, учител, изследовател" – изложбата е на Регионалния исторически музей София и се открива тази..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
