Войната винаги е черно-бяла – дори и когато можем да правим цветни снимки

Какво си мисли един писател, когато издава втора книга? За премиерата на книгата, за Нобеловите награди за литература, за мотивите за присъждане на наградите, за общочовешкото в нашия изгубен свят... "Дори и най-големите безумия, които не разбираме и до днес, всъщност не успяват да ни унищожат. Това е моят отговор на Бездната, която се взира в нас", казва авторката.

Камелия Кучер гостува на "Артефир" и разказа за новия си роман "Нощ".

За книгата

В жестоките времена на войната едно момче с пъстри очи търси пътя към едно момиче с лунички, в което се влюбва от пръв поглед. Виторио копнее да стане част от света на Ева. Наблюдава книжарницата на баща ѝ, запленен от всичко, което я заобикаля. Но една съдбовна нощ прекършва невинното им детство и стъпква мечтите им. Ева е отведена надалеч, а Виторио се чувства безсилен пред лицето на съдбата, смъртта и жестокостта. Една история за смелостта и страха, за приятелството и цената на щастието, за изборите в живота и силата на любовта. За предателството и прошката, която даваме на другите и на себе си. "Нощ" разказва за любов, за загуба, за прошка и за търсене на щастието насред отломките в един от най-жестоките периоди в световната история.

За автора

Камелия Кучер издава своя дебютен роман "Дом" през 2018 г. след години пътуване по света. Живяла в Русия, Испания, Швейцария и Франция, тя завършва образованието си в Женева, преди окончателно да се завърне със семейството си в България.

Любовта към думите съпровожда целия живот на Камелия. Година след публикуването на първия ѝ роман – "Дом", читателите ще могат да прочетат и втория – "Нощ". Една вълнуваща история, започнала в Рим по време на Втората световна война. Камелия Кучер от 15-годишна се интересува от Втората световна война и затова тя е фокусът за развитие на новия ѝ сюжет. Краткото заглавие на книгата "Нощ" крие голям и трагичен смисъл. Вдъхновено е от директивата на Хитлер "Нощ и мъгла".

Цитати

Войната винаги е черно-бяла – дори и сега, когато можем да правим цветни снимки.

Често се изкушаваме да украсим спомените за детството. Мамим себе си, обвивайки в романтика непорочните години, към които все се връщаме в търсене на обяснение за това, което представляваме днес. Доизвайваме миналото, за да осмислим настоящето.

Понякога, за да узнаеш отговора на даден въпрос, не бива никога да го задаваш.