Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Троянците“ на Берлиоз – величие и триумф във Виена

цъбота, 26 октомври, от 20 часа

4
Снимка: Wiener Staatsoper/Michael Pohn

В съботната оперна вечер ще прозвучи документален запис на може би най-впечатляващата оперна премиера във Виена от миналата година. На 14 октомври 2018 с мащабната дилогия „Троянците“ на Ектор Берлиоз се откри серията премиери на Виенската държавна опера за сезона 2018/2019. До онзи момент във водещия оперен театър на Австрия „Троянците“ е била представяна едва девет пъти цялостно. Първото представление във Виенската Щатсопер е било през 1976 година под палката на Герд Албрехт с участието на прочутия френски тенор Ги Шове, легендарния немски мецосопран Криста Лудвиг и любимката на Караян – австрийката Хелга Дернеш, направила световна кариера както като мецосопран, така и като лиричен и драматичен сопран. В началото на 80-те години на ХХ век във Виена няколко пъти е играна само втората част на дилогията – „Троянците в Картаген“. Новата постановка, която идва след почти четири десетилетия отсъствие от австрийската сцена, е на режисьора Дейвид МакВикар и е дирижирана от музикалния директор на брюкселския Кралски театър Ла Моне – френския музикант с арменски корени Ален Алтиноглу. Веднага след премиерата критиците възкликват: „Щатсопер демонстрира величие: „Троянците“ завзеха Виена!“. Успехът е предизвестен, защото версията на МакВикар е изпробвана и доказана. Продукцията, представена за първи път преди няколко години в лондонската Кралска опера Ковънт Гардън под палката на Антонио Папано, е откупена от виенчани и пресъздадена съвсем точно: с визуализации, напомнящи мащабни холивудски военни и гладиаторски продукции и разкошни костюми, отправящи зрителя към епохата, когато операта е била написана – средата на XIX век.

„Троянците“ по принцип е творба с огромни мащаби, но как иначе би могла да се претвори Вергилиевата „Енеида“? Берлиоз създава своята амбициозна дилогия, обобщение на цялата му творческа кариера, в рамките на едва две години – от 1856 до 1858. Очарован от разказите на Вергилий за героя Еней и неговата борба, за трагичната съдба на пророчицата Касандра и нещастната любов на царица Дидона, композиторът споделя идеята си с близък приятел – княгиня Каролина фон Витгенщайн, останала в историята като последната голяма любов на Ференц Лист. В прочутите си „Мемоари“ Берлиоз определя Каролина като „жена с характер и интелект, която често ми е оказвала подкрепа в най-мрачните ми часове“. На княгинята той споделя възторга си от Вергилий и идеята за голяма опера, разработена върху стихове в Шекспиров стил и тематика от втората и четвъртата част на „Енеида“. Споделя и колебанието, дори страха си да се заеме с толкова мащабен проект. „Разбира се, отвърна княгинята, съчетанието на страстта ви към Шекспир и любовта към античността трябва да доведе до създаването на нещо грандиозно и необикновено. Трябва да напишете тази опера, тази лирична поема; наречете я както искате и я планирайте както желаете. Но трябва да започнете работа и да я доведете до края“ – цитира Берлиоз думите на Каролина Витгенщайн. И когато той продължава да се двоуми, прекрасната княгиня отсича: „Слушайте, ако се снишите пред трудностите, които операта ще ви причини, ако сте толкова слаб да се уплашите от работата и да не се изправите пред всичко заради Дидона и Касандра, тогава никога не идвайте тук, не искам да ви виждам никога повече“. Това окончателно убеждава Берлиоз и той започва да пише собствено либрето в Шекспиров стил, базирано върху пасажи от „Енеида“.

Резултатът е радикален проект със смели мащаби и епичен класически обхват. Дори и днес само няколко оперни театъра в света имат куража да посегнат към „Троянците“ – цената е твърде висока, изискванията също: хор от около 100-тина певци, поне 85 души оркестър, детски хор, необичайно голям брой солисти, балет. Създателят на тази величествена, но съвсем не репертоарна пиеса така и не успява да я види реализирана цялостно на сцена. Берлиоз присъства единствено на премиерата на втората част от дилогията – „Троянците в Картаген“, през 1863 г. в парижкия Théâtre Lyrique. Десет години след смъртта на композитора – през декември 1879, в Париж са осъществени две концертни изпълнения на първата част. Първата цялостна сценична постановка на дилогията е през 1890 в Карлсруе, представена е в две поредни вечери и то в превод на немски език. Едва през декември 1906 – половин век след започването на работата върху „Троянците“, дилогията е представена цялостно в оригинал в Кралския театър Ла Моне в Брюксел.

Помолен да опише операта само с едно изречение, диригентът Ален Айтиноглу казва: „Троянците“ е най-голямата и най-монументална френска опера, нещо като френски „Залез на боговете“, като с това не правя никакви опити да сравнявам форма, съдържание или стил. Бих добавил още едно изречение: в тази творба на Ектор Берлиоз се проявява мегаломания и един особен вид лудост – макар и по прекрасен начин, но въпреки това лудост. И когато казвам „луд“, имам предвид буквалния психиатричен смисъл. Всеки, който прочете писмата му и особено фантастичните му мемоари, ще добие представа за нивото на лудостта му. Например на едно място той пише, че в Рим е срещнал петима хулигани и ги е убил всичките с нож. Мемоарите му преливат от подобни истории, от които косите на читателя настръхват и от които нито дума не е истина. Във всички случаи, всички негови бележки, включително и за музиката, принципно трябва да се четат и разбират от тази гледна точка. Между другото, той е бил мегаломан не само когато е писал „Троянците“, а почти в цялото си творчество. Просто е обожавал огромния оркестър, многото солисти и извънгабаритните хорове. Когато му казват, че изискването му за 400 тенора в хора на неговия „Реквием“ е абсолютно невъзможно за реализиране, той казва: „Няма проблем, мога да го направя и с 200 тенора“. Както разбирате, прагматизмът е бил понятие, което му е било съвсем чуждо. Тъй че наистина не е чудно, че Берлиоз никога не е видял цялостно представление на мащабната си опера „Троянците“… Умните, двусмислени, иронични статии и писма на Берлиоз са прочути с техния отличителен, много модерен, вълнуващ и жизнен стил. Но в умишлено архаичното либрето на „Троянците“, на което той придава класическо лустро, не може да се намери много от този стил. В това либрето той развива форма, приета като изключително необичайна по негово време, точно като поемите на Рихард Вагнер, но в случая на Берлиоз либретото се превръща в препятствие за бързото разпространение на тази опера във Франция… Ако става дума за ритмика и хармония, Берлиоз без съмнение е много модерен, особено в „Троянците“… Но тази модерност не е модерност сама за себе си. Тук той търси специфична, особена изразност – такава, която да направи античната митология видима в звук и атмосфера. Като резултат има пасажи, които изглеждат съвсем класически, изведнъж последвани от необичайни хармонични творения… Със сигурност Берлиоз е повлиял музикалната история с някои от другите си произведения, но в случая с „Троянците“ заради трудната и тромава история на реализациите, особено във Франция, тази опера не успява да даде начало на големи промени или да отбележи началото на нова традиция. В тази опера виждаме просто един огромен диамант…“ – думи на диригента Ален Алтиноглу.

Записът, предоставен на програма „Христо Ботев“ от Европейския съюз за радио и телевизия, е от премиерата на Виенската държавна опера през октомври 2018. Участват солисти, Словашкият филхармоничен хор, хорът и оркестърът на Виенската държавна опера, дирижирани от Ален Айтиноглу.
В ролите – забележителен международен състав, възторжено аплодиран от публиката:
• Еней, троянски герой, син на богинята Венера – Брандън Йованович от САЩ
• Кореб, млад принц от Азия, сгоден за Касандра – Адам Плахетка от Чехия
• Пантей, троянски жрец, приятел на Еней – Петер Келнер от Словакия
• Нарбал, министър на Дидона – Джонгмин Парк от Южна Корея
• Иопас, тирийски поет от двора на Дидона – Паоло Фанале от Италия
• Асканий, 15-годишен син на Еней – Рахел Френкел от Израел
• Касандра, пророчица на Троя, дъщеря на Приам – Моника Бохинец от Словения
• Дидона, царица на Картаген – Джойс ДиДонато от САЩ
• Анна, сестра на Дидона – Силвия Вьорош от Унгария
• Хилас, млад фригийски моряк – Бенямин Брунс от Германия
• Приам, цар на Троя – Александру Мойсиук от Румъния
• Гръцки вожд – Орхан Йълдъз от Турция
• Призрак на Хектор, син на Приам – Антъни Шнайдер от Нова Зеландия
• Хелен, троянски жрец, син на Приам – Волфрам Игор Дентл от Германия
В останалите роли: Маркус Пайц, Фердинанд Пфайфер, Игор Огнишченко, Тамара Дорнелас, Донна Елън


Съдържание на операта „Троянците“ от Берлиоз



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Росен Гергов и синове с концерт в зала "България"

Плевенската филхармония представя концерта "Росен Гергов и синове" в зала "България", като част от Международния фестивал "Софийски музикални седмици". Той е трети от поредицата с оркестъра на плевенските филхармоници. Диригент на вечерта ще бъде Росен Гергов, а солисти – неговите синове: Кай Гергов (цигулка), Рей Гергов (виолончело) и Лео Гергов..

публикувано на 20.05.25 в 09:00
Евгени Николов, Татяна Майони и Борис Радилов (от ляво надясно)

Творби на Бетовен, Менделсон и Шостакович в камерен концерт в Плевен

На 21 май в Художествената галерия Колекция "Дарение Светлин Русев" в Плевен ще се състои камерен концерт на трио в състав: Татяна Майони (пиано), Евгени Николов (цигулка) и Борис Радилов (виолончело).   Музикантите ще изпълнят разнообразна програма в галерийното пространство за почитателите на класическата музика в Плевен. По време на концерта ще..

публикувано на 20.05.25 в 08:45

Легендарният мюзикъл "Чикаго" дебютира пред българска публика

Най-дълго поставяният американски мюзикъл в историята пристига да дебютира пред родните меломани като част от своето европейско турне, за да оживее в две поредни вечери – на 21 и на 22 май.  Хитовата творба е създадена по мотиви от пиесата "Чикаго" на Морис Далас Уаткинс, музиката на Джон Кандър, а либретото е дело на знаменития тандем Фред..

публикувано на 19.05.25 в 11:34

Дирижира Ото Клемперер

На 14 май 1885 е роден знаменитият майстор на диригентската палка. Повече от 60 години бе властелин на пулта. Държеше в магнетичен транс публиката в огромни зали, при това без каквито и да било сценични трикове. Онези, които са имали шанс да го слушат на живо разказват легенди за мъжа с огромен (почти двуметров) ръст, гъсти коси и трескав поглед на..

публикувано на 17.05.25 в 08:15

"Из ръкописите на Стефка Кушлева: Първи интерпретации за хор" – концерт на хор "Нуша"

Днес (15 май) от 19 часа в Конферентен център "Възраждане" хор "Нуша" с диригент Нели Андреева ще представи концерт-премиерата на проекта "Из ръкописите на Стефка Кушлева: Първи интерпретации за хор". "В самото събитието ще има четири хора: младежкият хор към "Нуша" с диригент Калина Андреева, като това ще е първа нейна изява като диригент, ще..

публикувано на 15.05.25 в 15:46