Представяме последната опера на Лео Делиб, чиято оркестрация той няма време да завърши. Това прави неговият верен приятел Жюл Масне и организира изпълнението ѝ в опера „Комик“ на 24 март 1893 г. Творбата не е приета добре от критиката, която все пак оценява красотата на музиката. Така след осем представления „Касия“ изчезва от музикалните сцени. На 21 юли 2018 г. към живот я върна фестивалът на френското радио в Монпелие.
Действащи лица и изпълнители:
• Касия, циганка – Вероник Генс, сопран
• Соня, момиче от селото – Ан-Катрин Жиле, сопран
• Циганка, врачка – Нора Губиш, мецосопран
• Сирил – Сирил Дюбоа, тенор
• Граф дьо Зевале – Александър Дюамел, баритон
• Костска, баща на Сирил – Рено Дьолеге, бас
• Коленати – Жан-Гариел Сен-Мартен, баритон
• Мошку – Реми Матийо, тенор
• Сержант – Анас Сеген, баритон
Национален хор и оркестър на Монпелие Окситан, камерен хор на Латвийското радио, диригент Михаел Шьонванд
Либретото на операта е създадено от двама известни писатели – Анри Мейяк, който прави „Кармен“ на Бизе и Филип Жил, либретист на „Лакме“. Те преработват кратката новела „Фринко Балабан“ на австрийския писател Леополд фон Захер-Мазох, като променят сюжета. В оригиналната история няма любовен триъгълник. Фринко е влюбен в Касия. Няма я влюбената в него Соня. И там Фринко отива в армията. Когато се завръща открива, че графът е арестуван, а Касия живее с друг богаташ. Фринко макар и нещастен приема положението, а Касия не се самоубива.
Либретистите развиват действието в Галисия, в село в подножието на Карпатите, което Делиб е открил малко преди музикалната култура и популярната музика да бъде залята от чардаша. Композиторът ще използва пасажи от чардаш в партитурата, за да изобрази героинята. Историята е за красивата и чувствена циганка Касия, обичана от Сирил, млад и смел селянин, когото и тя обича. Но е съблазнена от щедрите обещания на тираничния и могъщ граф Зевале, който владее областта.
Времето на действието е близо до селското въстания в Галисия през 1846 г. в отдалечените източни райони на Австроунгарската империя. Самият Делиб е бил в Галисия през 1886 г. и използва в операта мелодии от този район – полски, унгарски, чешки – и е бил дотолкова запленен, че можел да различи мелодиите от западните и от източните склонове на Карпатите.
Операта е планирана за сезон 1887-1888, но голям пожар унищожава зала „Фавар“ през май 1887 г. и причинява много жертви. Вече отслабнал, Делиб изоставя работата. Партитурата завършва Масне и планира премиерата, но след осем представления е свалена от репертоара.
Съдържание на операта „Касия“ от Лео Делиб
С последната, четвърта част – "Залезът на боговете", завърши представянето на монументалната тетралогия "Пръстенът на нибелунга" на Рихард Вагнер в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Огромно начинание, започнало през ноември 2023 г. Продукцията ще остане в историята на операта и с факта, че тя бе реализирана сценично от двама режисьори...
73 сезон на Оперния фестивал в Уексфорд, Ирландия се откри на 18 октомври 2024 г. със спектакъл на опера, определяна като "типично италианска" – "Маските" на Пиетро Маскани. В предаването ви предлагаме пълен запис от залата на Националния оперен театър в Уексфорд с участието на солисти и оркестъра на Уексфордския фестивал под диригентството на..
Музика: Пиетро Маскани Либрето: Луиджи Илика Премиера: 17 януари 1901 г. Пролог Актьорите и техният импресарио представят героите: • Бригела, пътуващ търговец; • д-р Грациано, юрист; • Коломбина, неговата прислужница (влюбена в Бригела); • Панталоне, богат жител; • дъщеря му Розаура (влюбена във Флориндо); • заекващия Тарталия; • капитан..
Три талантливи дами обединяват творческите си усилия, за да зарадват публиката с разнообразна програма. Надежда Цанова, Петромила Йакас и Вилиана Вълчева поставят музикален мост между България и Хърватска с концерт, озаглавен "Жените в музиката". "След първата професионална среща с Петромила решихме, че ще бъде интересно да се направи едно..
16 февруари Изпълнения на ансамбъл La Venexiana с Габриеле Паломба – теорба и диригент. 3.00 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Di far semper gioire (Винаги да радва хората) из "Мадригали и канцонети", книга девета от 1651. 3.03 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Ohimè dov’è il mio ben (Уви, къде ми е доброто) из Седма книга с мадригали от..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg