Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Неизвестният Йордан Радичков

Снимка: Архив

Наскоро хилядите приятели и почитатели на големия писател отбелязаха неговата 90-а годишнина. По този повод проф. Мария Младенова е напът да осъществи своята отдавна замислена идея, да събере на едно място спомените за Радичков.

Проф. Младенова ги е издирила от различни регионални и национални вестници, литературни списания, алманаси и книги с мемоари. Това, което разказват съвременниците за бащата на „Суматоха“, „Свирепо настроение“ и „Опит за летене“, допълва представите ни за личността на вълшебника мъдрец. Текстове са от 47 души, плюс още 30, които са написани специално за настоящия сборник и в него ще се публикуват за първи път. В книгата участват 70 българи и 7 чужденци.

Оказа се, че най-често по различни поводи спомени за Йордан Радичков е писал световноизвестният славист и българист проф. Джузепе Дел’Агата, който пръв в Италия привлича вниманието на студентите си, а след това и на редица известни издатели и преводачи, към явлението Радичков. Така и „Ние, врабчетата“ зачуруликват на италиански, а след тях излизат още няколко сборника с разкази и новели.

Теодосий Спасов, Румен Леонидов, проф. Джузепе Дел’Агата и Борислав Геронтиев (отляво надясно)
Какъв е точно броят на италианските книги на Радичков, кога и как са били издадени, разказва самият проф. Дел’Агата, който гостува в студиото, заедно с проф. Младенова и с писателя Борислав Геронтиев. От Пловдив в разговора се включва и Недялко Славов, но не в ролята си на писател, а като някогашен издател на Радичков.

За първи път в националния ефир ще научите как се е появило уникалното издание на „Смокове в тревите“, което отдавна е библиофилска рядкост.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Национално музикално училище

История на образованието по изкуствата: Национално музикално училище "Любомир Пипков"

Създадено през 1904 година, първото професионално музикално училище в България вече повече от 120 години възпитава у поколения наред отношение за естетика в музикалното изкуство. Открехваме завесата за неговата история, но и за влиянието на тази институция върху българската музикална сцена и духа, в който знаковите имена обучават своите ученици...

публикувано на 21.11.25 в 14:01
Покана за събитието

Четири научни звена на БАН отварят врати за посетители

Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи с 10 млн. лв. авангардно изследване на Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките. То е за лазерно индуциран управляем ядрен синтез и има потенциал за пробив в световната наука и производството на ядрена енергия. Финансирането ще бъде осигурено по Програма "Научни..

публикувано на 21.11.25 в 09:45
Килими от експозицията

НЕМ – пазител на българската идентичност: 4 епизод – Колекции и фондове

Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..

публикувано на 20.11.25 в 14:35

Дълбините на Черно море пазят наследството на цели епохи

Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..

публикувано на 19.11.25 в 09:05

Тежки травми и бързи решения: как 3D моделите помагат на лекарите

Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..

обновено на 19.11.25 в 08:35