Особено ако говорим за любовните и прощалните писма, те изглеждат като спонтанна изява на избликналите емоции, присъщи по подразбиране на женската природа. Дълги векове учените мъже са философствали, проповядвали, търгували чрез писма.
През европейския 17-и и особено 18-и век обаче дамите грабват перото и започват да споделят чувствата, преживелиците и въжделенията си в писма, които успешно се вливат в литературата и по-специално в романа.
От „нисък“ не особено престижен жанр, той се превръща в моден и предпочитан не само за жените, но и за мъжете писатели. В амбицията да рекламира пред Запада собствената си личност и модерното управление на империята, Екатерина Втора Велика, прозира огромните възможности на личната кореспонденция и умело ги използва.
Още от встъпването си на престола, тя започва да обменя писма с роднини, светила на науката, политически фигури, в които споделя обикновени житейски случки, изграждайки образа на модерен и достъпен монарх и популяризира грандиозните си проекти. Тя настоява писмата, които си пишат с Волтер, да пътуват с обикновената поща, чудесно знаейки, че те ще бъдат проследени и копирани от френските тайни служби и така неофициално успява да повлияе на отношенията между Русия и Франция, които по това време официално принадлежат към противоположни лагери. В писмата си просветената руска аристокрация също не си позволява спонтанна изява на чувства и идеи, а личната поверителна поща се изпраща по близки и сигурни хора тайно от шпионските служби.
Разказа продължават д-р Маргарита Серафимова, авторка на книгата „Писмото и романът“, и проф. Ангелина Вачева. С кратки реплики и лични размисли се включват и актьорите Яна Маринова и Свежен Младенов – Алекса и Томас в постановката на режисьора Георги Михалков по пиесата на Албърт Гърни „Любовни писма“.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
Носителят на Нобеловата награда за литература за 2025 г. Ласло Краснахоркаи е смятан от мнозина литературни критици за един от живите класици на унгарската..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна..
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
