Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Георги Маринов: Към камъка трябва да се подхожда бавно и с уважение

9
Снимка: Ани Петрова

Георги Маринов – скулптор, художник и галерист – открива нова самостоятелна изложба, озаглавена „Скулптура”. Тя е своеобразно продължение на юбилейната му изложба от миналата година. Експозицията в столичната галерия „Стубел“ включва 12 скулптури от камък и 12 рисунки, създадени от Маринов през последната година.

Съзряването на твореца

"Съзряването специално при скулптурата, а и при изобразителното изкуство въобще, става нормално след 40-годишнината, когато човек е оформил освен характера си и някакво философско виждане за нещата, да оценява натрупванията, впечатленията от живота, да овладее чисто технически умения."

"Паднали ангели", "Воини", "Отломки от времето" 

"Трите цикъла – това са посоки, върху които работя още от завършването ми на Академията. Не непрекъснато, но узряването на идеята е многостранен процес, почти независим от теб, провокиран понякога от почти незначителни събития..." 

Камъкът 

"В тази изложба са само черни камъни, колегите го наричат гложенски мрамор, а и витошкото габро е черен и труден за обработване камък, но затова пък е много впечатляващ. Материалът трябва да е първичен, защото у него са натрупването от създаването на Земята, на Вселената – все неща сложни, неразбираеми донякъде. А това, че чисто физически можем да хванем камъка и да го обработваме, както си искаме, е вторичната част, завършекът на това, което се предполага, че сме – връх на еволюцията на Земята. И би трябвало резултатът да е подобаващ. Към камъка трябва да се подхожда бавно и с уважение."

Падналите ангели са черни и без крила

"Не исках да са елементарно първосигнални нещата – заради самата притча – въздигането, красотата винаги по-бързо се възприемат – те са по-красиви, по-обещаващи. Но втората част – изгонването, падането, предполагаемата лична равносметка на всеки от тях, там за мен е по-интересната част. Това е и продължение на "Воините", където смисълът е не във войнствеността, а в борбата, войната със самия себе си – да преобърнеш себе си..."

Фрагментарността на съвремието

"Тая фрагментарност ни залива отвсякъде, оставяйки усещането, че можем и знаем всичко. Мекотата на самия камък я противопоставям на самия лом на камъка, така както е отцепен. Защото мекото и твърдото, освен че са стойности противоположни, те създават и един ритъм. И подредбата на последователността би трябвало да създаде ритъма, който да създава удовлетвореност, удоволствие."

Изложбата може да бъде видяна в столичната галерия "Стубел" от 18 ноември до 6 декември 2019 г. 


Снимки: Ани Петрова



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Пространството на книгата

Каква е значението на книгата в различните исторически епохи? Каква е ролята на илюстрацията и типографията? Как се ражда един шрифт, какви са политическите и културните причини за това? Заедно с доцент д-р Регина Далкалъчева, Кирил Златков, д-р Бояна Павлова и Дора Иванова коментираме темата в "Гласът на времето". Как се създава един шрифт, какви са..

публикувано на 26.11.24 в 17:06

Изкуственият интелект отново повдига въпроса какви сме ние

"Последната цитадела. Изкуственият интелект, естетика, въображение" – дискусия за формиращата роля на изкуствения интелект в съвременното въображение, ще се проведе на 27 ноември в Театралната зала на Софийския университет. Ще бъде представен и едноименния пърформанс, който изследва отношенията на един андроид с любовта. Двама от участниците – доц...

публикувано на 26.11.24 в 16:31
Цвета Ботева

Музикалната метафора като лечение с Цвета Ботева

Започва правенето на музиката през поезията и стиховете, обратно на това, което съветват музикантите, но тя така най-добре си може. Младата певица Цвета Ботева трябва да изкаже посланието си и метафорите си в стих, преди да стигне до мелодия.  Въпреки промените, които настъпват при музикалната обработка, засега за нея това е пътят, по..

публикувано на 26.11.24 в 16:10
Валентина Радинска

Валентина Радинска с премиера на книгата "Синът ми Степан"

"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще живее не повече от една година… Дължа огромна благодарност на моя стар приятел Борис Христов, който настойчиво ме подтикваше и ми вдъхваше кураж да го направя… "Ще плача, докато пиша, Боре…" – казвах..

публикувано на 26.11.24 в 14:05
Иван Раденков

Тийнейджърът в мен: Иван Раденков

"Писането е най-хубавото, което мога да правя" , казва детският писател Иван Раденков , който гостува в "Тийн Тайм". Той е човек с кауза и нестандартно любимо занимание. Твърди, че работи в IT фирма, без да разбира от информационни технологии. Музикант и природозащитник е. Автор е на почти дузина книги за деца. Още в училище Иван издава..

публикувано на 26.11.24 в 13:04