Райко Алексиев – трагичният финал на неговите шеги

„Не искай хонорар за всяка написана шега, защото ще опечалиш редакцията. А хумористът… знае се, не бива никого да опечалява.“ Едно такова весело правило създава преди десетилетия Райко Алексиев – един от най-видните интелектуалци от първата половина на ХХ век. Хуморист, карикатурист, издател, художник. Създател на хумористичния вестник „Щурец”, седмичник, който излиза в продължение на 12 години, при това с огромния за онова време тираж от 50 хиляди.

В „Щурец“ сътрудничат писатели като Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Димитър Талев, Тома Измирлиев, карикатуристите Илия Бешков и Стоян Венев, и много други.

И до днес са останали нарицателни имената и прякорите на някои весели персонажи като Генчо Завалията – тип на човек без късмет, Гуньо Гъсков – глуповат, но практичен младеж, Отец Тарапонтий – малко странен духовник.

„Аз не съм политик… На никого не съм взел нищо и не съм напакостил. Аз не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва“ – това също са думи на Райко Алексиев, когато непосредствено след 9 септември 1944 година някои хора го предупреждават, че ще си има неприятности с новия режим.“ 

Много скоро след преврата на 9 септември завърналият се от Чамкория в София Алексиев е арестуван като „враг на народа“ поради широко известните му недвусмислени карикатури на Сталин. Макар той да се е подигравал и на Хитлер и на Мусолини преди това. Алексиев бива пребит до смърт и умира на 18 ноември 1944 година в София.