Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. Жана Попова: Живеем в ситуация, в която да зададеш въпрос е проблем

доц. Жана Попова
Снимка: Ани Петрова

Тази седмица Конституционният съд обяви за неправомерни промените в Закона за защита на личните данни, засягащи работата на медиите. Къде е балансът между свободата на словото и защитата на личните данни, коментира доц. Жана Попова, преподавател във ФЖМЖ, която гостува в предаването „Мрежата“. Тя и проф. Нели Огнянова бяха привлечени от Конституционния съд с експертната си оценка по казуса.

Законът за защита на личните данни

„Проблемът са десетте критерия, които поставиха в закона. Тези критерии можеха да накарат журналисти, а и авторите на всякакъв вид слово да се автоцензурират. Защото, ако всеки път, когато задаваме въпрос, се питаме дали засягаме нечии лични данни, то тогава много трудно ще търсим какво се е случвало. Например, представете си, ако всеки път журналистите, които разкриват злоупотреби на високите етажи на властта, се питат дали личните данни, които са разкрили, ще окажат влияние върху доброто име на собственика им?... Или пък да дават обяснение пред комисията как са се сдобили с дадена информация, която може да бъде тълкувана като лични данни… Ние всички знаем, че тайната на източника е право на журналистите и понякога е залог за добре свършена работа“, коментира доц. Попова.

Какво се случва с една информация, когато не е публична, а е задължително да стане публична

„В днешни дни голяма част от хората, които ни управляват, забравят, че са публични личности, някак пропускат частта с публичността. Други смятат, че могат да говорят на „ти“ на журналисти или да не отговарят на въпросите им. А все пак най-важният ни инструмент на журналистите е задаването на въпроси.“ 

„Фактът, че „Програма достъп до информация“ раздава своя награда, означава, че все още журналистите сякаш имат нужда да бъдат окуражавани да питат. А би трябвало това да е най-нормалното нещо. Но начинът, по който им се показва, че въпросите нямат значение, е изключително циничен. И последният пример е това, което направи министърът на финансите Владислав Горанов с журналистката Нора Стоичкова. Тази демонстрация „колко съм безстрашен“ спрямо журналисти е странна. Журналистите не са опасни. Особено в този случай въпросът беше много простичък, свързан с актуална тема. Но това „ние“ говорене е странно – „Ние ще говорим само за това, за което сме решили, и няма вие, журналистите, да ни казвате за какво да говорим.“

Има морален проблем

„Когато има отказ да се отговаря на журналистически въпроси, съвсем логично е журналистите да тълкуват този отказ по един начин – че всеки, който не отговаря, е виновен. Това е нещо като защитна реакция на журналистите. Но как другояче да реагират, когато някой откаже да им говори по актуална тема?“

Промени в Закона за радио и телевизия

Запитана дали като част от проблема задаване – неотговаряне на въпроси може да се причисли и отказът на ГЕРБ да предостави събеседник за предаването по повод новосформираната работна група за промяна в Закона за радио и телевизия, доц. Жана Попова отговори:

„Може би през тези откази те се презастраховат, че всяка дума, която кажат, ще бъде тълкувана и разгласявана, но всъщност те ви пречат да си свършите работата. Защото по закон обществените медии са длъжни да информират обществото за това, какво се случва като законодателни инициативи в държавата. Но искам да припомня, че при предишни обсъждания, при същото правителство, ситуацията не беше по-различна. БНТ и БНР бяха доста изолирани.“

Криза на легитимността на БНР и БНТ

„А в тези промени на Закона за радио и телевизия, които засягат обществените медии, има два важни проблема. Единият е с мандатността на генералните директори, мандатите вероятно ще бъдат увеличени от три на пет години. Но ние видяхме, че е изключително трудно да се потърси отговорност – например на Константин Каменаров или на Емил Кошлуков – за това какво с случи с бюджета на БНТ. Видяхме съвсем скоро какво се случи и с отговорността в БНР. Тоест този петгодишен мандат започва да се обезсмисля по отношение на това как се изпълнява програмата на един директор. Защото няма кой накрая му да каже кое не е свършено добре. А и защото хората, които са се явили на конкурси, едва издържат три месеца. Пък какво остава пет години. Но те искат да бетонират това, за да може в тези пет години да се разположат всички онези поръчки, които те искат да бъдат изпълнени. И това е криза на легитимността на тези институции.“

Работната група в комисията по медиите и културата в НС

„Къде да се срещнем с този, на когото можем да зададем въпросите по отношение на обществените медии, при положение че при формирането и работата на тази работна група няма покана нито към журналисти, нито към хора, за които е важно да има БНР и БНТ? Тъй че колкото е важно да следим дали законът ще „одебели" властта на генералните директори на двете обществени медии, толкова е важно и да следим дали ще „одебели“ и властта на този, който трябва да контролира как се харчат парите в тях. Но аз питам кой ще направи това?

Кой определя състава на работната група за промени в Закона за радио и телевизия и защо в нея няма утвърден медиен експерт, може би ще разберем, ако представители на комисията по културата и медиите към НС се отзоват на поканата ни за участие в предаването "Мрежата".






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Срещата ни с Христос

На 2 февруари от древност се празнува Сретение Господне, т. е. срещата на праведният Симеон с Богомладенеца в храма. В същото време днешният евангелски текст разказва за изцеряването дъщерята на една хананейка от Господ Иисус Христос. В неделята на хананейката и в деня на Сретение Господне с доц. Мариян Стоядинов, преподавател в православния..

публикувано на 02.02.25 в 09:45

Емилия Милчева: Не беше позволено преходът да бъде осмислен

Преди дни депутатът Румен Петков попита "Кой го интересува ДС?", т.е. 35 години по-късно има ли смисъл да говорим за отминали неща. За кои "отминали неща" не трябва да говорим обаче? И не са ли тези "отминали неща" дълбоко вкоренени в живота ни? Наистина ли ДС и неговите октоподни пипала са отрязани днес, 35 години по-късно, та да спрем да говорим?..

публикувано на 02.02.25 в 09:45
Мелания Тръмп на инаугурацията на президента Доналд Тръмп

Изкуството да си първа дама: символи и послания

Тя е символ на установения морал и етикет, при това не само на държавно и политическо ниво, обвързана е със социални каузи от всякакъв вид. Винаги трябва да е умерена и овладяна – нито прекалено емоционална, нито прекалено студена и строга. Стилна е, но не и екстравагантна, елегантна е, но не и скучна, модерна, но не и жертва на модата. Зад нея стои..

публикувано на 02.02.25 в 09:05
Доц. Ивайло Найденов, Ана-Мария Кръстева и Робърт Джераси

Виното в религиозните традиции на юдеи и християни

В деня, наричан от народа ни Трифон Зарезан, насочваме вниманието ви към значението на виното в религиозните традиции на юдеи и християни. Виното е една от най-старите напитки в историята на човечеството. Различните култури и цивилизации придават на виното различен символичен и духовен характер, което е довело до образуването на уникални ритуали..

публикувано на 01.02.25 в 14:25
Александър Папко

Беларус или "Какво да се прави?"

Александър Лукашенко спечели седми пореден мандат на изборите миналата седмица. Западните лидери не признават за свободен и честен вота заради репресиите над опозицията в бившата съветска република. Режимът на Лукашенко забрани независимите медии в страната, а опозиционните лидери или са в наказателни колонии, или в изгнание в чужбина.  Какво..

публикувано на 01.02.25 в 09:00