Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. Жана Попова: Живеем в ситуация, в която да зададеш въпрос е проблем

доц. Жана Попова
Снимка: Ани Петрова

Тази седмица Конституционният съд обяви за неправомерни промените в Закона за защита на личните данни, засягащи работата на медиите. Къде е балансът между свободата на словото и защитата на личните данни, коментира доц. Жана Попова, преподавател във ФЖМЖ, която гостува в предаването „Мрежата“. Тя и проф. Нели Огнянова бяха привлечени от Конституционния съд с експертната си оценка по казуса.

Законът за защита на личните данни

„Проблемът са десетте критерия, които поставиха в закона. Тези критерии можеха да накарат журналисти, а и авторите на всякакъв вид слово да се автоцензурират. Защото, ако всеки път, когато задаваме въпрос, се питаме дали засягаме нечии лични данни, то тогава много трудно ще търсим какво се е случвало. Например, представете си, ако всеки път журналистите, които разкриват злоупотреби на високите етажи на властта, се питат дали личните данни, които са разкрили, ще окажат влияние върху доброто име на собственика им?... Или пък да дават обяснение пред комисията как са се сдобили с дадена информация, която може да бъде тълкувана като лични данни… Ние всички знаем, че тайната на източника е право на журналистите и понякога е залог за добре свършена работа“, коментира доц. Попова.

Какво се случва с една информация, когато не е публична, а е задължително да стане публична

„В днешни дни голяма част от хората, които ни управляват, забравят, че са публични личности, някак пропускат частта с публичността. Други смятат, че могат да говорят на „ти“ на журналисти или да не отговарят на въпросите им. А все пак най-важният ни инструмент на журналистите е задаването на въпроси.“ 

„Фактът, че „Програма достъп до информация“ раздава своя награда, означава, че все още журналистите сякаш имат нужда да бъдат окуражавани да питат. А би трябвало това да е най-нормалното нещо. Но начинът, по който им се показва, че въпросите нямат значение, е изключително циничен. И последният пример е това, което направи министърът на финансите Владислав Горанов с журналистката Нора Стоичкова. Тази демонстрация „колко съм безстрашен“ спрямо журналисти е странна. Журналистите не са опасни. Особено в този случай въпросът беше много простичък, свързан с актуална тема. Но това „ние“ говорене е странно – „Ние ще говорим само за това, за което сме решили, и няма вие, журналистите, да ни казвате за какво да говорим.“

Има морален проблем

„Когато има отказ да се отговаря на журналистически въпроси, съвсем логично е журналистите да тълкуват този отказ по един начин – че всеки, който не отговаря, е виновен. Това е нещо като защитна реакция на журналистите. Но как другояче да реагират, когато някой откаже да им говори по актуална тема?“

Промени в Закона за радио и телевизия

Запитана дали като част от проблема задаване – неотговаряне на въпроси може да се причисли и отказът на ГЕРБ да предостави събеседник за предаването по повод новосформираната работна група за промяна в Закона за радио и телевизия, доц. Жана Попова отговори:

„Може би през тези откази те се презастраховат, че всяка дума, която кажат, ще бъде тълкувана и разгласявана, но всъщност те ви пречат да си свършите работата. Защото по закон обществените медии са длъжни да информират обществото за това, какво се случва като законодателни инициативи в държавата. Но искам да припомня, че при предишни обсъждания, при същото правителство, ситуацията не беше по-различна. БНТ и БНР бяха доста изолирани.“

Криза на легитимността на БНР и БНТ

„А в тези промени на Закона за радио и телевизия, които засягат обществените медии, има два важни проблема. Единият е с мандатността на генералните директори, мандатите вероятно ще бъдат увеличени от три на пет години. Но ние видяхме, че е изключително трудно да се потърси отговорност – например на Константин Каменаров или на Емил Кошлуков – за това какво с случи с бюджета на БНТ. Видяхме съвсем скоро какво се случи и с отговорността в БНР. Тоест този петгодишен мандат започва да се обезсмисля по отношение на това как се изпълнява програмата на един директор. Защото няма кой накрая му да каже кое не е свършено добре. А и защото хората, които са се явили на конкурси, едва издържат три месеца. Пък какво остава пет години. Но те искат да бетонират това, за да може в тези пет години да се разположат всички онези поръчки, които те искат да бъдат изпълнени. И това е криза на легитимността на тези институции.“

Работната група в комисията по медиите и културата в НС

„Къде да се срещнем с този, на когото можем да зададем въпросите по отношение на обществените медии, при положение че при формирането и работата на тази работна група няма покана нито към журналисти, нито към хора, за които е важно да има БНР и БНТ? Тъй че колкото е важно да следим дали законът ще „одебели" властта на генералните директори на двете обществени медии, толкова е важно и да следим дали ще „одебели“ и властта на този, който трябва да контролира как се харчат парите в тях. Но аз питам кой ще направи това?

Кой определя състава на работната група за промени в Закона за радио и телевизия и защо в нея няма утвърден медиен експерт, може би ще разберем, ако представители на комисията по културата и медиите към НС се отзоват на поканата ни за участие в предаването "Мрежата".






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Свободата

Притчата за блудния син е красноречив пример за злоупотреба със свободата и любовта. Сюжетът ѝ се повтаря често в живота. Почти всеки един от нас постъпва в една или друга ситуация като блудния син. Спасителят ни посочва правилния изход, като чрез бащината обич, ни разкрива Божието милосърдие. Ако се вгледаме внимателно обаче в притчата за Блудния..

публикувано на 16.02.25 в 09:40
Спас Спасов

Спас Спасов: Информационните пустини превръщат демокрацията в илюзия

След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало предложи да бъдат разследвани "соросоидите", което пък предизвика нова атака срещу медиите, известни с критични позиции към властта и осветяване на проблемите в съдебната система, както и припомняния..

публикувано на 16.02.25 в 09:00

Село Симеоновец се гордее с реновираната си читалищна сграда

Село Симеоновец се намира в община Септември, на 3 км е от шосето между София и Пловдив, а разстоянието до областния град Пазарджик е 20 км. В Симеоновец живеят около 900 човека. На едно от билата над селото има останки от солиден строеж с неизяснен произход. Според някои това е било митница, която е облагала преминаващи търговци. Според други, това е..

публикувано на 15.02.25 в 10:35
Заложникът Кийт Сийгъл (държан в плен 484 дни) и

Лицето на палестинците не може да бъде Хамас

В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър Къцарков, хебраист и изследовател на процесите в Близкия изток. Хамас превърна освобождаването на тримата заложници, сред които бяха Ели Шараби, Ор Леви и Охад Бен-Ами, в цинично шоу – това се случи..

публикувано на 15.02.25 в 09:00

Специален ритуал за Трифон Зарезан се организира в Бродилово

За първи път на 14 февруари в  дома на семейство Златка и Атанас Панайотови в с. Бродилово ще се проведе традиционният ритуал "Зарязване на лозята". Под звуците на гайда и тъпан ще се отбележи началото на лозарския сезон и почита към Трифон Зарезан, покровител на лозарите.  "Церемонията е ценна традиция, символизираща надеждата за..

публикувано на 14.02.25 в 16:30