Радиотеатър – моя съдба

Знаете ли кое е предаването, излъчвано най-дълго в ефир? Това е Радиотеатърът на Българското национално радио. Преди официалния му рожден ден Радиотеатър е игран и излъчван на живо от студиата на Българското радио. Но за негова рождена дата се счита 26 декември 1938 година, когато Варненското радио излъчва радиопиесата „Крилата помощ“ на Ангел Каралийчев и Матвей Вълев, получила голямата награда на списание „Летец“. Оттогава досега много, наистина много хора са преминали през школата на Радиотеатъра – драматурзи, редактори, актьори, режисьори, преводачи, стажанти. От 1981 г. Негрита Георгиева става координатор на тази редакция и до ден-днешен с чиста съвест можем да кажем, че делата на това звено в голяма степен лежат върху нейните плещи. Негрита е дошла в Радиотеатъра с дълга руса коса и досега все е с такава – по някаква неясна причина тя не побелява. 

Енергията ѝ все още е младежка и смея да твърдя, че тези обратнопропорционални на природните закони факти се дължат на неизчерпаемата ѝ младежка енергия, на свръхентусиазма ѝ и на пълната ѝ отдаденост на всичко, което означава Радиотеатър. Ако нещо се обърка – търсете Негрита, ако нещо се загуби – звънете на Негрита, ако някой закъснява – телефонният номер на Негрита. Негрита обединява, съхранява и дори пази едни такива сантиментални и изпокъсани от времето тефтери, прадеди на сегашните технологии, изписани с имена и телефони на актьори, режисьори и автори. Сама по себе си Негрита е късмет и съкровище за Радиотеатъра. Неизтощима и усмихната, тя доказва, че всичко, което правим с любов, е наистина направено и че всичко, което браним с любов, е наистина опазено.

Чуйте нейната изповед, която записа Александър Райчев, в събота (7 декември) от 19.30 часа.

Приятно слушане!