Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Иво Петров: Модерното здравеопазване трябва да е за всички – от президента до клошаря

Нашата здравеопазна система е най-несправедлива към хората, които трябва да доплащат, но не могат, убеден е кардиологът

БНР Новини
1
Проф. Иво Петров
Снимка: БГНЕС

"Тъй наречените "болести на циркулацията" или сърдечно-съдови болести са най-големият убиец на съвремието. При тези болести трябва да се действа бързо, ефикасно и щадящо. Това коментира проф. Иво Петров, кардиолог и един от организаторите на Балканския конгрес по ендоваскуларна хирургия, който гостува на "Нашият ден". В международния форум, организиран от Българското дружество по ендоваскуларна терапия, се включиха повече от  500 лекари от над 15 страни. 

Модерната медицина е баланс между риск и полза. Тя трябва да бъде ефикасна и щадяща.

Разбира се, когато новите методики не са приложими, се прилагат старите форми на лечение, които са ефикасни, но не са щадящи – допълни професорът. Новите методики са щадящи, но искат консумативи, които не се покриват от нашата здравна система, а тя е лоша към хората, които трябва да доплащат, а не могат. Идеята за солидарен модел не се разви, не се довърши, и пациенти, и лекари сърбаме попарата на недовършената здравна реформа."

Модерното здравеопазване трябва да е за всички, от президента до клошаря" – категоричен е проф. Петров, който смята, че е време нещата да се променят.

Нашата здравна система е с лимитирани възможности

"Още преди 4-5 години се разбра, че ние, пациентите, доплащаме от джоб 40% поне. И не е нужно да идва да ни го казва Еврокомисията. Тази система е драконовска и бих казал, изключително несправедлива, точно към хората в неравностойно положение, които нямат тези възможности. Например този случай, от тази нощ, жената трябва да доплати 12 000 лева. Тези модерни методики го изискват. И те трябва да бъдат прилагани само на 10% от постъпващите в лечебните заведения."

Нашата здравеопазна система е най-несправедлива към хората, които трябва да доплащат, но не могат.

"И няма кой да им помогне. Защото нашата държава, нашата система не е създала механизъм, по който на тези хора да им бъдат покрити разходите. Идеята за солидарния модел се разми. Не се довърши, не се направи както трябва преди 15-20 години, когато започна Здравната каса. И това е резултатът. Недовършена система – ни рак, ни риба. Нито остана соцздравеопазването, почти запазено в Унгария, нито пък тотално се разкрепостиха нещата – да има конкуренция между здравните фондове, те да търсят най-изгодните оферти от болниците, за да бъде изгодно на пациента."

Има ли диалог и защо поредният министър на здравеопазването не решава тези проблеми

"Не е проблемът в министъра на здравеопазването. Това е системен проблем, който не може да бъде решен от един човек. Даже министър Ананиев беше инициатор с наша подкрепа и полага големи усилия да се открие обществен дебат за това как да се промени здравеопазната система, за да бъда адекватна на нуждите и в същото време да бъде социално и здравно обоснована. Да бъдат приложими здравеопазни стратегии, които да обхващат от профилактиката през навременната диагностика до адекватното лечение на масата от хората."

Дефицитите на доболничната система

"Пациентите трябва да постъпват в болницата, за да бъдат лекувани, а не за да бъдат изследвани. Доболничното лечение не е адекватно финансирано. Пациентите, които са лекувани ефикасно, не трябва повече да лежат в болницата, трябва да има заведения за долекуване".

Проф. Петров коментира и казуса със строящата се Педиатрична болница:

"Няма начин един гигантски институт да реши проблемите с детското здравеопазване. Би трябвало да има педиатрични болници във всички университетски центрове в България. Не е нужно педиатричните болници да са огромни, най-малкото заради демографската катастрофа. Трябва да се направят относително малки, но ефикасни болници, включително с шокови зали. Трябва да има ефикасни болници по места и не само за децата, а за всички. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята на пощите оживява в книгата на Цвети Пчелински

Днес отбелязваме Световния ден на пощите . За него разговаряме с автора на единствената книга, посветена на историята на пощите и телекомуникациите у нас – г-н Цвети Пчелински. Той е автор и издател на книгата "Извори за историята на пощите и телекомуникациите по българските земи", издадена от издателството на БАН. Попитахме го защо точно на..

публикувано на 09.10.25 в 09:02

От гражданския протест до личния бранд – духът на Русе днес

В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..

обновено на 08.10.25 в 13:47

365 дни история: музеят в Попово, който никога не затваря врати

В рубриката "Времето на редактора" ви срещаме с един вдъхновяващ човек – директора на Историческия музей в Попово, Владимир Иванов . Поводът за разговора е не само впечатляващата работа на екипа, но и активното присъствие на музея в дигиталното пространство. Именно страницата на музея във "Фейсбук" привлича вниманието със своята живост,..

публикувано на 08.10.25 в 12:33

Историческото пророчество на Джовани Ариги и неговият "Дълъг двайсети век"

Призната за едно от най-значимите изследвания в областта на историческата социология, книгата "Дългият двайсети век" на Джовани Ариги е отличена с наградата за високи научни постижения на Американската социологическа асоциация в категорията "Политическа икономия на световните системи" (1995). Произведението се нарежда сред класическите..

обновено на 08.10.25 в 09:33

Океанското споразумение влезе в сила, а България още се бави с ратифицирането му

Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично..

публикувано на 07.10.25 в 17:35