"Тъй наречените "болести на циркулацията" или сърдечно-съдови болести са най-големият убиец на съвремието. При тези болести трябва да се действа бързо, ефикасно и щадящо. Това коментира проф. Иво Петров, кардиолог и един от организаторите на Балканския конгрес по ендоваскуларна хирургия, който гостува на "Нашият ден". В международния форум, организиран от Българското дружество по ендоваскуларна терапия, се включиха повече от 500 лекари от над 15 страни.
Модерната медицина е баланс между риск и полза. Тя трябва да бъде ефикасна и щадяща.
Разбира се, когато новите методики не са приложими, се прилагат старите форми на лечение, които са ефикасни, но не са щадящи – допълни професорът. Новите методики са щадящи, но искат консумативи, които не се покриват от нашата здравна система, а тя е лоша към хората, които трябва да доплащат, а не могат. Идеята за солидарен модел не се разви, не се довърши, и пациенти, и лекари сърбаме попарата на недовършената здравна реформа."
Модерното здравеопазване трябва да е за всички, от президента до клошаря" – категоричен е проф. Петров, който смята, че е време нещата да се променят.
Нашата здравна система е с лимитирани възможности
"Още преди 4-5 години се разбра, че ние, пациентите, доплащаме от джоб 40% поне. И не е нужно да идва да ни го казва Еврокомисията. Тази система е драконовска и бих казал, изключително несправедлива, точно към хората в неравностойно положение, които нямат тези възможности. Например този случай, от тази нощ, жената трябва да доплати 12 000 лева. Тези модерни методики го изискват. И те трябва да бъдат прилагани само на 10% от постъпващите в лечебните заведения."
Нашата здравеопазна система е най-несправедлива към хората, които трябва да доплащат, но не могат.
"И няма кой да им помогне. Защото нашата държава, нашата система не е създала механизъм, по който на тези хора да им бъдат покрити разходите. Идеята за солидарния модел се разми. Не се довърши, не се направи както трябва преди 15-20 години, когато започна Здравната каса. И това е резултатът. Недовършена система – ни рак, ни риба. Нито остана соцздравеопазването, почти запазено в Унгария, нито пък тотално се разкрепостиха нещата – да има конкуренция между здравните фондове, те да търсят най-изгодните оферти от болниците, за да бъде изгодно на пациента."
Има ли диалог и защо поредният министър на здравеопазването не решава тези проблеми
"Не е проблемът в министъра на здравеопазването. Това е системен проблем, който не може да бъде решен от един човек. Даже министър Ананиев беше инициатор с наша подкрепа и полага големи усилия да се открие обществен дебат за това как да се промени здравеопазната система, за да бъда адекватна на нуждите и в същото време да бъде социално и здравно обоснована. Да бъдат приложими здравеопазни стратегии, които да обхващат от профилактиката през навременната диагностика до адекватното лечение на масата от хората."
Дефицитите на доболничната система
"Пациентите трябва да постъпват в болницата, за да бъдат лекувани, а не за да бъдат изследвани. Доболничното лечение не е адекватно финансирано. Пациентите, които са лекувани ефикасно, не трябва повече да лежат в болницата, трябва да има заведения за долекуване".
Проф. Петров коментира и казуса със строящата се Педиатрична болница:
"Няма начин един гигантски институт да реши проблемите с детското здравеопазване. Би трябвало да има педиатрични болници във всички университетски центрове в България. Не е нужно педиатричните болници да са огромни, най-малкото заради демографската катастрофа. Трябва да се направят относително малки, но ефикасни болници, включително с шокови зали. Трябва да има ефикасни болници по места и не само за децата, а за всички.
Днес отбелязваме Световния ден на пощите . За него разговаряме с автора на единствената книга, посветена на историята на пощите и телекомуникациите у нас – г-н Цвети Пчелински. Той е автор и издател на книгата "Извори за историята на пощите и телекомуникациите по българските земи", издадена от издателството на БАН. Попитахме го защо точно на..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..
В рубриката "Времето на редактора" ви срещаме с един вдъхновяващ човек – директора на Историческия музей в Попово, Владимир Иванов . Поводът за разговора е не само впечатляващата работа на екипа, но и активното присъствие на музея в дигиталното пространство. Именно страницата на музея във "Фейсбук" привлича вниманието със своята живост,..
Призната за едно от най-значимите изследвания в областта на историческата социология, книгата "Дългият двайсети век" на Джовани Ариги е отличена с наградата за високи научни постижения на Американската социологическа асоциация в категорията "Политическа икономия на световните системи" (1995). Произведението се нарежда сред класическите..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично..
"Една уста, едно банджо, един стол, двама души" – така започва описанието на примитивното рокендрол/индъстриъл фолк/musique brute дуо Cantenac Dagar..
Интердисциплинарният фестивал "Театър на чудесата" се завръща с интригуващи научно-театрални постановки, представяния, дискусии и участници от повече от 15..
Огромната тема, която поставихме на обсъждане в поредния брой "За здравето", включваше много проблеми и нюанси и пряко засягаше милиони пациенти по света,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg