Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Един незаслужено забравен учен

2
Проф. Димитър Чернев
Снимка: Христо Петров

Има поговорки, които обичаме да повтаряме по-често от другите. Сред тях е и онази, която гласи: „Всяко чудо за три дни!“ Лошото е, че подобни фрази, „снабдени“ с крилца, твърде често служат за оправдание на нашето късопаметство – в това число по отношение на забележителни българи, благодарение на които страната ни се приобщава чрез своето национално самочувствие към останалия свят.

Роденият във Варна инженер и изобретател проф. Димитър Чернев, емигрирал на запад през 1956 година и отишъл си от нашия земен свят през 2012 година, е един от тези българи. Името му е свързано с доказани новаторски постижения в областта на магнитните носители, на лазерната физика и авангардните технологии за овладяването на Космоса. Както и с използването на Слънцето като алтернативен енергиен източник – проучване, довело го до създаването на уникален слънчев хладилник на основата на използването на природни зеолити. Има над 60 патента, регистрирани в САЩ, Европа, Япония и Австралия, като броят на патентованите от НАСА и други секретни институти негови изобретения до момента все още не е известен.

Подробностите за живота и постиженията на големия учен и изследовател узнаваме от проф. Огнян Петров от Института по минералогия и кристалография „Акад. Иван Костов“ при БАН и журналиста Христо Петров, посещавал проф. Чернев в САЩ.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54