До 31 март България трябва да има план за развитието на медийната среда и модел за финансиране на обществените медии във връзка със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
„Времето е напълно недостатъчно за приемане на изцяло нов медиен закон – коментира в „Нашият ден“ Весислава Антонова. – Процесът на внасяне на поправки по сега действащия върви хаотично. Има две работни групи – една в Министерството на културата, която се занимава с въвеждането на новата аудиовизуална медийна директива. Паралелно работи и друга група, създадена по инициатива на председателя на комисията по култура и медии към НС Вежди Рашидов. Съставът на тази група нарасна двойно за близо седмица, като отсъстват експерти по медийно право, затова пък има доста представители на частните медии, а промените, които групата следва да предложи, ще засягат най-вече обществените медии – БНТ и БНР.
Представителят на СЕМ Бетина Жотева е поискала изборът на генералните директори на БНР и БНТ да се прави от парламента.
По какъв начин изборът на генералните директори на БНР и БНТ от Народното събрание и удължаването на мандатите им ще подобри работата на обществените медии?
„Внимавайте дали властта не иска да наложи нова цензура и още повече да влезе в обществените медии" – предупреди за опасността от намеса на властта Иван Върбанов. Той е притеснен от предложението парламентът да гласува директора на обществените радио и телевизия: „Това ще легализира партийния избор на този пост и ще е налагане на партийна кандидатура и нарушение на редакционната независимост.“
Върбанов е против и удължаването на мандата на директора: „Не само не бива да се удължава от 3 на 5 години, а трябва да се подписва след всяка година. На година работата на директора трябва да се ревизира и ако бъде одобрен, договорът му да се преподписва.“
Не на последно място, е важно самите работещи в обществените медии да участват в дебата и готвените промени в закона, които пряко ги засягат.
„Ние сме в ключова година, когато ще разберем какво искаме: обществените медии да са повече държавни или по-независими.
Някой би казал, че и сега са държавни, защото СЕМ се избира от Народното събрание, но всъщност се намираме в тотално променена медийна среда и е важно да разберем дали ще направим крачка напред, или ще минем две назад.
Крачката напред е да се увеличи отново съставът на СЕМ и там да има представители на гражданските организации – например на хората с увреждания" – коментира Весислава Антонова.
От Народното събрание, където беше Грациела Ингелска, научихме, че БСП са внесли предложение за поправки в медийния закон. Антон Кутев коментира промените и бъдещия план за развитие: „Трябва да се стимулират, включително финансово, обществените функции на частните медии."
Колкото до обществените медии, според внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията: „Трябва да бъдат определени промилите за финансиране на обществените медии – 1,5 промила от БВП. Трябва да има и фонд за радио и телевизия. Той да идва от бюджета и този фонд трябва да има и контролни функции“ – каза още Кутев.
Публично събитие-дискусия "Правата на деца мигранти в контекста на новите европейски правила" организира в Харманли "Центърът за правна помощ – Глас в България". През 2024 година ЕС окончателно гласува Пакта на ЕС за миграцията и убежището. На 20 декември 2024 г. България публикува своя Национален план за изпълнение на Пакта. Новата европейска..
Какво показва анализът на застаряваща България – демография, медицински персонал и бъдещи тенденции – разказва в Lege Artis д-р Славейко Джамбазов , експерт в областта на здравните политики. Анализът прогнозира демографското състояние на страната в периода 2040 – 2050 година. Този далечен поглед в бъдещето, по думите на д-р Джамбазов, е..
До 28 юли да бъде изготвен законопроект за въвеждане на минимални изисквания при определянето на размера на заплатите на персонала в лечебните заведения реши Здравната комисия вчера в Парламента. Проектът ще бъде съобразен с предложенията на студентите по медицина и младите лекари от протеста "Бъдеще в България". В тази връзка днес в..
В "Нашият ден" гостува Магдалена Гигова , член на журито на XIV Международен младежки медиен фестивал "Арлекин" , който се състоя в град Варна между 20 и 23 юни. Гигова говори за смисъла на младежкия фестивал, за талантите и стойностните творби, открити в рамките на тазгодишното издание. Фестивалът е поставил акцент и върху..
"Игра на град. Литературната архитектура на видеоигрите" е заглавието на маршрута, организиран днес от фондация "Прочети София". Събитието започва в 18:30 часа от алеята за игра на петанк в Докторската градина, зад Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София. Автор и водещ на събитието е Северина Станкева — докторант в..
"Метафора на паметта" е името на новата изложба на Деница Тодорова. Експозицията е част от програмата "В дома на Вера Недкова". Програмата е път от..
На 2 юли 2025 г. (сряда) от 18:00 ч. в галерия "Риволи" ще бъде открита изложбата "Италиански художници, изкуство на настоящето". Експозицията ще бъде..
В Икономовата къща в Дряново днес отваря врати Националният пленер "Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще". Събитието се провежда с..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg