Броени дни преди Коледа обичаният от всички български композитор Георги Арнаудов гостува в студиото на „Предаване без име“, за да поднесе своя подарък на слушателите: готовия студиен запис на „Влахерна. Покров Богородичен“ за симфоничен оркестър. Произведението вече е познато на българската публика – то бе изпълнено за първи път на 12 януари 2012 година от Софийската филхармония под диригентството на Мартин Пантелеев.
„Написах тази творба след едно мое посещение в Истанбул в края на 2011 година, като рефлексия и отглас от досега ми с иконата на Влахернската Света Богородица – споделя авторът. – Приемана за първата Одигитрия, според някои тази икона е зографисана от ръката на самия евангелист Лука. Според други традиции се приема, че тя е изработена през VII век. Божията майка е изобразена чрез рядък вид живописна техника – енкаустика. Според светите традиции пигментите и восъкът в тази икона са размесени с прахта на загинали християнски мъченици.
По свидетелствата на Св. Андрей Юродиви, на 1 октомври 910 г. между събралите се и вече отчаяни от сарацинската обсада вярващи от небесата се спуснала Светата Дева. Обградена от Ангели и Светци. Коленичила всред църквата, плачейки, тя се молила часове наред за спасението на целия свят, а после разстлала над всички величавия Си и страшен Покров. Съзерцание и потапяне в светлината на пространство, което мигновено поражда напеви, поражда мощни пластове от багри и звуци, сливащи се с пролетите сълзи. До днес те могат да бъдат дочути в капките на свещения извор в южната страна на храма. Сълзи, които като че ли продължават да се молят за нашето спасение.“
Седем години след премиерата на „Влахерна. Покров Богородичен“ Георги Арнаудов е поканен от диригента Марк Кадин да направи студиен запис на творбата със Симфоничния оркестър на Българското национално радио. Записът вече е факт и прозвуча за първи път на 14 декември в „Предаване без име“. Продуцент е Людмила Герова, звукорежисьор на записа – Емилян Петков, монтаж – Кристиан Гайдаров. Ето как оценява авторът съвместната работа със състава и неговия ръководител:
„Аз мога само да кажа, че ми е трудно да изразя възхищението си от работата на оркестъра по тази невероятно трудна като смисъл и музикална тъкан творба, както и от невероятното майсторство на Маестро Марк Кадин, който беше вникнал във всеки един детайл и скрит смисъл на партитурата. Мога да сравня тази творба с една гигантска византийска мозайка, в която са вплетени различни орнаменти, детайли и образи, които се преплитат в една гигантска, на места 42-гласна Монодия. Последното изречение вероятно стряска, но колкото и парадоксално и абсурдно да звучи това, самото изобразяване на онази епоха и това невероятно събитие на проявление на Божията Майка изискваше един такъв подход. И отново ще подчертая – Кадин изведе всичко това по един невероятно дълбок и проникновен начин.“
В звуковия файл можете да чуете цялостния запис на „Влахерна. Покров Богородичен“, интересни факти около творческия процес на нейното създаване, както и новини около най-новия проект, върху който работи в момента Георги Арнаудов: камерната опера „Записки на Жената Призрак“, написана специално за известната канадска оперна и камерна певица Хедър Пози.
Монодрамата, която е по текстове на талантливата българска поетеса и писател Яна Букова, вече има насрочени премиерни дати във Ванкувър, Канада, и ще бъде представена във Ванкувърския Orpheum Annex Theatre от Хедър Пози. А само няколко дни след срещата ни с композитора стихосбирката на Яна Букова „Записки на Жената Призрак“, послужила за либрето на неговата творба, получи Националната награда за поезия „Иван Николов“.
Музика: Джакомо Пучини Либрето: Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Давид Беласко, основана на историята "Мадам Бътерфлай" от Джон Лутер Лонг от 1898 г. Премиера: 17 февруари 1904 в Миланската Скала. Същата година е играна в Бреша, през 1906 е третата "американска" версия, а през 1907 г. е представена и в Париж. Пучини открива сюжета за..
1 февруари 3.00 часа – Рейналдо Хан (1874-1947), Клавирен квинтет във фа диез минор. 3.31 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Клавирен квартет. 4.02 часа – Габриел Форе (1845-1924), Клавирен квинтет № 1 в ре минор, оп. 89. Изпълняват: квартет "Класика" и Меган Милац (пиано). 4.35 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Chant Pastoral (Пастирска песен)...
Росица Лазарова се ражда в семейство на доктори. Нейните корени са от София и Вардарска Македония. В рода си няма професионални изпълнители, но нейната любов към народната песен се поражда с любопитството на едно младо момиче, живеещо над репетиционната зала на Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев" по това време. Увлечена в..
Ювал Рафаел, преживяла нападението на "Хамас" от 7 октомври 2023 г., е избрана да представи Израел на тазгодишния песенен конкурс "Евровизия" . Талантливата певица спечели шоуто за таланти "Следващата звезда" и ще участва от името на родината си през месец май в Базел, Швейцария. 24-годишната Рафаел оцелява по чудо на музикалния фестивал "Нова",..
След завръщането си от Германия преди няколко години, джаз пианистът, композитор и аранжор Константин Костов се налага като име и на българската музикална сцена с иновативни концертни и студийни проекти. Роден във Враца и завършил НУИ "Панайот Пипков" - гр. Плевен в класа по пиано на Елеонора Карамишева, по-късно учи джаз пиано при проф. Юлия Ценова в..
Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София (ФХСИ) излезе с новия брой 7 на Бюлетина "Антидемократичната пропаганда в България онлайн". Как..
Столичната галерия за модерно градско изкуство "Риволи" кани публиката на пътуване в сърцето на Португалия с поредната си изложба на водещи съвременни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg