Три от студентките в българистичния център към Държавния педагогически университет „Богдан Хмелницки“ са отличени за участието си в Шестата международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти „Трансформации“, посветена на 30-ата годишнина от падането на Берлинската стена, с домакин Българският културен институт „Дом Витгенщайн“ във Виена.
Особено постижение за тях е, че докладите им са написани и представени на български език. Факт, за който трябва да си дават сметка държавните институции, а и всички, които държат на изучаването на български език и култура в чужбина, е, че българският произход и емоционалната свързаност с България далеч не са достатъчни, за да мотивират младите хора да учат книжовен български език, българска литература и култура.
С много лична ангажираност, находчивост и упорит труд преподавателите в българските лекторати привличат и поддържат интереса на студентите си към езика и културата ни. В резултат от доброто сътрудничество на лектората с институциите в Украйна и България, Центърът по българистика в Мелитополския университет разполага с дигитален езиков кабинет, който наскоро спечели европейски проект за модерно оборудване.
Втора академична година курсистите от центъра обогатяват познанията си с разнообразната тематика, компетентните коментари и качествената книжовна реч на предаванията от поредицата „За думите“ на програма „Христо Ботев“. Чудесната идея за ползване на достъпния и уникален ресурс на Българското национално радио е на преподавателката им доц. Красимира Колева.
Преди началото на академичната година част от лекторите ни преживяха моменти на стрес и неизвестност поради недообмислените правила за назначаване на преподаватели в чужбина, които по чисто формални критерии възпрепятстваха компетентни и опитни професионалисти да заемат лекторски места. За щастие въпреки негативните емоции отдадените на мисията си преподаватели продължават да работят за каузата на българския език и култура.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
