В момента, когато в Близкия изток отново се разгаря конфликт, от който може да тръгне дори световен пожар, българската арабистика и ислямознание честват своя 45-годишен юбилей. Тръгнала като клон на османистиката, тя се отделя в средата на ХХ век и постепенно се превръща в една от най-престижните и желани специалности на Софийския университет. Безспорно тя е в основата на добрите взаимоотношения между България и арабските/ислямските държави, което вероятно е и една от причините специалността да претърпи такова ускорено развитие за сравнително краткото време на своето съществуване.
В останалия свят арабистиката като самостоятелна академична дисциплина, отделена от библеистиката и хебраистиката, не брои много години – началото в такъв университетски аспект е поставено през ХІХ век. Но иначе първата Катедра по арабистика в Европа е създадена в Лайден, Нидерландия, през 1599 г. Последват я Кеймбридж, Оксфорд, Париж и през 16-17 в. ориенталистиката в Европа вече процъфтява, като началата ѝ са още през Средновековието благодарение на християнския теологически интерес към арабския език и исляма. Трябва, разбира се, да отчетем и влиянието на арабската философия върху латиноезичната по време на Средновековието (достатъчно е тук да споменем т.нар „авероисти“ с най-виден представител Сигер Брабантски, както и ангелския доктор Тома от Аквино).
През българската катедра са преминали мнозина настоящи и бъдещи дипломати, посланици, преводачи, изследователи, учени, всички вложили енергия, интелект, години и жизнен път в това толкова важно научно поле. За миналото на българската арабистика (но и за настоящето), за онова, с което тя е допринесла за по-дълбокото и истинско опознаване на този свят – толкова близък, но и толкова различен от нас, говорим в „Премълчаната история“ с проф. Стоянка Кендерова – един от първопроходците на дисциплината, с проф. Симеон Евстатиев – един от водещите учени-арабисти в България и в света, и със студентката Йоанна Митева.
В Хамбург от 21 до 23 октомври се провежда Hydrogen Technology World Expo – най-голямото събитие в света, посветено на водорода. Учени, инженери, изследователи, политици и бизнес лидери се срещат в Хамбург, за да си сътрудничат и да ускорят водородната революция. Осем европейски журналисти, избрани чрез неотдавнашния конкурс на CLEW..
В книгата си "Предопределен" Робърт Саполски атакува идеята, че има самостоятелен Аз. Във "Време за наука" разговаряме с преводача на книгата Росен Люцканов – за това как работи съзнанието и защо Саполски е един от най-интересните научно-популярни автори на нашето време. Саполски е интердисциплинарен учен – специалист по поведенчески..
Италианският град Лече е разположен, там където започва токът на Ботуша и се срещат водите на Йонийско и Адриатическо море, а високи живописни скали се редуват със златни плажове и гори. Наричат го "Флоренция на Юга" или "Бароковата перла на Италия". И това не е изненадващо. Този архитектурен стил царува по улиците на историческия център. В него се..
Отправяме се на пътешествие към два от останалите обекти на Музея на занаятите в Троян. Запознаваме се с историята на единствената художествена галерия в града "Серякова къща", построена на мястото на дома на Ботевия четник Георги Серяков (Гио). За отношението на посетителите към изобразителното изкуство и различните изложби, които галерията..
България има реален интерес да инвестира средства в квантовите компютри, ако иска да е в крак с времето. Страната ни има потенциал и специалисти за това. Тя се изкачва в челните редици на квантовата физика, а технологичните новости не спират да ни изненадват. Фантастиката става реалност, а квантовите компютри отварят врата към нови възможности и..
Едно пътуване, започнало преди повече от 30 години, има нова спирка в Берлин. Фотографската изложба “Пътешествия“ на Симеон Лютаков , която включва кадри..
В навечерието на Деня на народните будители ефирната поредица "Събуди се, България!" на Terra Култура събира в четири октомврийски епизода..
На 16 октомври фондация "За Доброто" проведе символична акция под наслов "Бутаме детското здравеопазване" . Екипът и доброволци на организацията бутаха..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg