За общи правила за защита на дарителските сметки призова банките в България Българският дарителски форум. Когато говорим за дарителство, най-важният компонент е доверието. Това подчерта Красимира Величкова, директор на Българския дарителски форум, в "Нашият ден".
"Важно е хората и организациите, които даряват, да вярват, че техните средства ще помогнат за това, за което са дарени. От една стана, в България дарителството не е регулирано с никаква нормативна уредба. Няма закон за дарителството, няма закон за публичното набиране на средства. Но това не е толкова лошо. Ние, като организация, смятаме, че
колкото по-малко регулация има в тези отношения и колкото по-малко държавата се меси, толкова повече дарителските действия са въпрос на лична отговорност и добра воля.
От друга страна обаче, е важно да подчертаем, че ние, като организация, вярваме, че колкото повече сами си изграждаме етични и други правила в дарителските отношения, така че да не може да се злоупотребява с дарителската воля. Защото всеки случай на злоупотреба демотивира всички дарители.
Ние искаме да вдъхновим, да поощрим банките в България или поне онези, които дават възможност да се откриват дарителски сметки на физически лица, набиращи сметки за лечение. Тези сметки да бъдат отваряни и контролирани по малко по-стриктни правила. И в момента има банки, които спазват определени условия, които пречат на злоупотреби.
На първо място, дарителските сметки са най-лесно контролирани, когато от тях не може да се тегли в брой. Всичките плащания стават само по банков път, срещу документи, които банката проверява, така че банката се явява трета страна, която гарантира. Другото е – тази сметка се открива обикновено срочна, докато се изпълни каузата, докато лечението бъде осъществено..."
"Има банки обаче, които наричат една сметка дарителска, но по същество тя е обикновена разплащателна, след една година, да речем, от нея може да се тегли в брой. Има такива случаи. При гражданските организации, които имат дарителски сметки за свои каузи, има механизми за контролиране. Когато обаче една сметка е на физическо лице, няма абсолютно никакъв контрол.
Ето защо ние призоваваме банките сами, със своя вътрешна саморегулация, да се обединят около това, че ще унифицират своите правила и ще имат активна роля в контролирането на дарителски сметки.
Красимира Величкова подчерта, че когато един човек почине, независимо че са набирани средства и той се е лекувал, законът у нас казва, че всички негови сметки се унаследяват: "Т.е. сметката тогава става обикновена разплащателна и волята за нея имат наследниците. Те могат да решат или да предарят за други хора, които имат нужда от лечение – или не.
Има банки в България, които вкарват допълнителна клауза в тези дарителски договори, които гласят, че при промяна на обстоятелствата (излекуване или смърт), то тогава наследниците ще предарят тези средства. Такива са правилата на DMS – на единния дарителски номер, който ние управляваме. И тогава няма нужда от регулация на държавата и няма нужда тя да се меси."
Величкова смята, че това ще създаде една базисна хигиена на дарителските отношения, което ще мотивира повече хора да подкрепят и да даряват.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg