Димитър Панайотов завършва „Журналистика“ във ФЖМК. Александър Николов – „Фотожурналистика“ в London College of Communication. Запознават се покрай страстта им към фотографията. За единия – любителска, за другия – професионална. Заедно следват магистратурата Е-Европа при проф. Нели Огнянова. Там се обединяват около другата им обща страст – документалната журналистика. Историята, която искат да разкажат заедно, при това в детайли, не закъснява. А проф. Огнянова им показва най-подходящия начин да я реализират. Вече близо четири години те правят именно това – разработват „Последният дар на човека“. Трансмедиен проект, който засяга донорството на органи в България.
Трансмедийното разказване на истории е малко познато у нас. Димитър и Александър го сравняват с франчайза в ентъртеймънта. За да разкажат историята на „Последният дар на човека“, те използват различни медийни канали – книга, интерактивен уебсайт, изложба, снимки, текст, видео и аудиозаписи. Историята е разделена на отделни сегменти, които представят един завършен разказ. Обединени заедно обаче те превръщат историята в един свят, който разгръща основната тема – донорството у нас.
България е на последно място по донорство на органи в ЕС. Темата е лична за Димитър и Александър. Разглеждат я документално, чрез множество интервюта и лични истории. Разглеждат я и от религиозна гледна точка. Стараят се чрез средствата на документалистиката да постигнат обективност. „Последният дар на човека“ е кауза за тях. Това те посочват, макар и да имат леки разногласия, като по-важно дори от факта, че най-вероятно ще са първите, които ще създадат трансмедийна история у нас.
Димитър Панайотов и Александър Николов разчитат на лични средства и енергия за каузата им. Срещат подкрепа от немалко хора и са благодарни за това. „Последният дар на човека“ тепърва ще се развива и ще намира своите съмишленици. През това време Митко и Сашо работят и върху други проекти. Като „Ден“ например. Подкаст, в който разказват най-важните новини от деня за 8 минути. Преди 17 часа. Там „готвенето“ не е по-малко. Напротив. Те – Митко като главен редактор и Сашо като редактор и водещ – и техните колеги всеки ден се впускат в проверката на важното за света от всяка гледна точка. Основната им цел е да информират, да посочват контекста и да създадат цялостен поглед над случващото се в световен мащаб.
Митко е създател и главен редактор и на „Под моста“. Специализирал се в разработването на дигитално съдържание и не иска да се занимава с нищо друго освен с журналистика. Сашо има награда от Кралското фотографско общество и първо място на „БГ Прес Фото 2012“. Има и изложби зад гърба си – в Барселона и в Грузия. Той иска да ангажира публиката с проектите си.
Димитър Панайотов и Александър Николов са лицата на „Младите в журналистиката“ – авторската рубрика на „Мрежата“. Чуйте какво имат да ви кажат за трансмедиите, за обективността и „готвенето“ в журналистиката, за това защо как го казваш зависи от това на кого го казваш.
На 10 март България отбелязва едно от най-значимите събития в своята история – спасяването на българските евреи и почитта към жертвите на Холокоста. Тази дата е официално определена с Решение 105 на правителството от 19 февруари 2003 г., като тя символизира събитията, известни като "Кюстендилска акция" от 1943 г. Именно тогава политици, общественици и..
Днес, 10 март, Алианс Франсез – Благоевград дава началото на състезание по литературен превод за учениците от Езикова гимназия "Акад. Людмил Стоянов" в града. Инициативата има за цел да насърчи младите преводачи в овладяването на тънкостите на междукултурната комуникация и художествената реч. Събитието е част от Месеца на франкофонията, който се..
Според доклад на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ОПЗ) от 2013 г. по света съществуват повече от 1900 вида ядливи насекоми. В културите на някои държави в Азия, Южна Америка и Африка те са част от традиционната им кухня. Тепърва този тип храни навлизат в Европа. Каква е дезинформацията за насекомите в храната и защо тя от години е..
Кремена Минева и Мирослав Гамов живеят и отглеждат зеленчуци в хасковското село Константиново, след като дълги години работят като лекари – Мирослав като кардиолог, а Кремена в областта пластично-възстановителната хирургия. Предишната им професия и отношение към човешкото здраве дава на Кремена и Мирослав различна перспектива към градинарството...
Всяко важно събитие и всяка победа се ознаменува, според значението си с честване в определен ден. Така е и с първата неделя от Великия пост, тачена като Православна. Седмият Вселенски събор, проведен в гр. Никея през 787г., утвърждава иконопочитанието, но това не слага край на иконоборческата ерес, възникнала в началото на века при император Лъв..
От историята знаем, че в миналото жените често са ограничавани само до изпълняване на домакински задължения и грижа за децата и нямат същите образователни..
На 28 февруари 1947 година е роден яркият български поет Янаки Пртров, известен на децата като Чичо Чичопей. От три години се провежда Национален..
Вокали в съзвучие с акустични китари и цигулка, авторски песни – любими на хора от различни поколения. Стил в интерпретация на жанра изпята поезия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg