Медийната флотилия на КТБ

За третия епизод на филма на Антикорупционния фонд „Делото КТБ: Липсващите имена“ със заглавие: „Медийната флотилия на КТБ“ – Николай Стайков, автор на филма и на разследването, разяснява в предаването "Мрежата":

Докъде се е разпростирало медийното влияние на КТБ

„То е било доста по-голямо от това, което знаехме, че е. И много медии не искат да повдигат тази тема и дори искат да забравят. Конкретната тема на разследването е как през едни офшорни фирми, в които са отивали средства по не особено законен начин, които са били оформени като заеми от КТБ за придобиване на кораби, от същите фирми са били получавани от медийни собственици и са отивали огромни средства – седемцифрени суми в евро. Но въпросните офшорни фирми нямат никаква собственост според българския Търговски регистър. И като проследихме пътя на парите, видяхме как през същите офшорни фирми минават парите за финансиране на това, което наричаме „жълти“, „кафяви“ медии – бухалки. И мога да кажа категорично, че:

Прокуратурата не е разследвала произхода и движението на парите за тези медии

По документи разпитът на собственика на едни от тези медии е траел точно пет минути. От него не е искана информация за произхода на парите. Единствената информация, която са искали от него, е за това как е подписван договорът, условията, лихвите и т.н. Така че, очевидно прокуратурата не е задала логичния въпрос какъв е в произходът на парите.

Но искам да ви обърна внимание, че в решението на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество за запор на активите на Цветан Василев въпросните финансови операции са надлежно описани и няма как институциите да не знаят това. Да не говорим, че по време на разследването Комисията и прокуратурата работиха заедно, така че няма оправдание да не е изискана такава информация.“

Регулаторният похлупак

„Примерът на КТБ е пример за една банка – склад на много пари и с изключително особено отношение на регулаторите, защото милиони евро са били източвани по начин, който е можел да бъде проверен още преди годни. На нас ни отне 50 евро такса към международен регистър и една седмица изчакване за отговор от съответния регистър. Това може да го направи всеки. И това е наистина пример как години наред е работел един регулаторен похлупак. Може би същият, който е работел и за г-н Божков – регулаторен похлупак, при който може да се направи частен монопол. И голямата тема тук е защо най-големите български предприемачи всъщност са в държавно регулирани бизнеси, а не в такива, в които има конкуренция или съревнование. Всичките тези предприемачи, така наречените "олигарси", са все в бизнеси, в които има влияние на държавните институции.“