Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и ЕС беше експедитивно прието на първо четене в Народното събрание миналата седмица.
Търговската спогодба премахва 98% от митата между Канада и ЕС. Според критиците обаче сделката ще отслаби Евросъюза, включително по отношение на защитата на потребителите и безопасността на храните. Опасенията срещу всеобхватното споразумение, е, че то въвежда наднационално законодателство, което поставя големите корпорации над интересите на България.
Според тях, ако споразумението влезе в сила, на българския пазар ще влязат ГМО храни и семена. Един от най-големите страхове на гражданите е, че спогодбата ще допусне и добива на шистов газ в страната ни, който е забранен с мораториум.
"Цялото споразумение е 2300 страници – това само по себе си поражда страхове и неразбиране – каза икономистът Щерьо Ножаров, но според него един внимателен прочит успокоява страховете.
Опасенията, свързани с търговското споразумение, идват веднъж от големия обем на документа, и после от природата му.
СЕТА е динамично споразумение – то предполага създаването на система от органи между ЕС и Канада и всички тези органи могат да развиват и дописват споразумението, което става със съгласието на двете страни.
При възникнал спор въпросът се отнася в т.нар. "инвестиционни съдилища" – според ЕС това не противоречи на правото на ЕС. От друга страна обаче, това са съдилища тип арбитражи, т.е. в този случай корпорациите имат право на едностранен иск срещу държавите, а държавите нямат право на иск срещу корпорациите – което е проблем.
В този тип искове не се разглеждат въпроси като национално законодателство, международно право и човешки права, гледат се тяснокорпоративини дела.
Многобройните текстове на проектоспоразумението трябва добре да се анализират и българските експерти трябва да изготвят юридически добре обосновани гаранции за България", каза Ножаров и допълни, че засега въпросите и съмненията са повече от конкретните разпоредби.
Важно е да се отбележи, че 14 от държавите-членки на ЕС не са ратифицирали СЕТА, сред тях и най-големите икономики – Германия и Франция.
В рубриката "Темата на деня" в ефира на "Нашият ден" разговорът бе посветен на болезнена и дълбоко тревожна тема – има ли справедливост за децата, които стават жертви на насилие у нас? Защо зад стените на институциите се случват злоупотреби, за които "всички знаят, но никой не говори"? Отговорите потърсихме от Росица Кратункова, основател на..
Константин Семьонов е бежанец от Русия, който повече от десет години живее извън своята страна. Още от преди 2014 година подкрепя независимата ориентация на Украйна. Напуска Русия за да не бъде вкаран в затвора заради политическите си убеждения. Живее на различни места по света, а след началото на войната в Украйна през 2022 година отива там за да..
Днес се открива VI издание на Международния фестивал на етнографското кино "ОКО" , който представя 95 филма на 103 режисьори , на 25 езика , от 55 държави , разположени на пет континента . От тях 93 ще бъдат показани в София на три локации . Сред акцентите са продукции – носители и номинирани за наградите "Оскар" и "BAFTA" ,..
"Възрастен" не е обида, категория или присъда. Да бъдеш "възрастен" е възможност, символ на прогреса в света ни. Така смятат от сдружение "Аз съм тук", чийто едноименен проект работи за достъп до изкуство на възрастни хора. Социално изключване, дискриминация, усещане за липса на сигурност, усещане за липса на безопасност. Такива са..
По телефонната линия на "Нашият ден" разговаряме с Неда Генова , университетски преподавател в Лондон, изследовател в областта на дигиталните медии и културологията, автор на книгата "Посткомунистическите повърхности на София" . Генова разглежда повърхностите в техния материален смисъл – като пространства, които изграждат обществената среда,..
Списание Нула32 отбелязва своята десета годишнина с три важни акцента: нов брой, книга и форум. Новият брой №41 със заглавие "Работа като работа" е..
От 2 до 5 октомври в Стара Загора за първи път се провежда Литературният фестивал Post Scriptum. Програмата е наситена с литературни срещи с писатели и..
Дряново отново е център на науката и културата. От 1 до 3 октомври Историческият музей в града посреща участниците в националната научна конференция..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg