Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Познати и непознати“ – за повече усмивки и по-малко сълзи

Цвета Николова – гост на „Аларма“ по повод номинацията на предаването „Познати непознати“ за наградата „Сирак Скитник“ за 2019

Повече усмивки и по-малко сълзи – това е мисията на Цвета Николова – автор и водещ на предаването „Познати и непознати“ – единствената номинация за програма „Христо Ботев“ за наградите на БНР „Сирак Скитник“ за изминалата година.

Наградите „Сирак Скитник“ за 2019 г. ще бъдат връчени на официална церемония на 12-и февруари вечерта. Номинацията на „Познати и непознати“ е за радиопредаване / радиопроект и отличава професионализма и оригиналните идеи през изминалата година. 

Като носител на наградата за радиопредаване „Сирак Скитник“ за 2010 г. „Аларма“ представя друго 90-минутно предаване в ефира на програма „Христо Ботев“ – „Познати и непознати“, което можете да слушате всеки понеделник от 15.30 ч. до 17.00 ч.

Цвета Николова разказва за началото на предаването „Познати и непознати“ през 2005 г. като едночасово предаване, чиято идея е да разшири тематиката на съществуващото дотогава предаване „Етноси“.
Като 90-минутно, предаването тръгва в началото на 2007 г. и разглежда проблемите на различни малцинствени групи – етнически или социални, както и на хора с увреждания.

В началото предаването има две водещи – в него работи и Веселина Даковска, но от няколко години то се прави само от Цвета Николова.

За Цвета е истинско удовлетворение, че „Познати и непознати“ дава глас на хора, които често никой не чува и не изслушва.

„Звучат личните истории на хората, слушателите научават техните радости и болки; предаването възпитава в толерантност, бори се с предразсъдъците и пази чистотата на ефира“ – казва водещата.

Темите в „Познати и непознати“ ги определя животът, а според Цвета Николова мисията на обществената медия е да държи сърцата на хората отворени, за да бъдат съпричастни на чуждите неволи.

„Тъжно е, когато хората търсят медиите, а не институциите, за разрешение на проблемите си. Това се случва вероятно защото хората не вярват на институциите или смятат, че гласът на медията е по-силен, отколкото гласът на отделния човек. Но важното е един въпрос да бъде решен, защото дори една сълза по-малко или един случай по-малко, все пак е една усмивка повече“ – споделя Цвета Николова.

Голямата ѝ любов е поетичният конкурс за поезия „Зрящи сърца“, който през 2019 г. навърши 10 години. Той се радва на огромен интерес, а сериозно се обмисля неговото развитие като конкурс не само за автори с нарушено зрение, но и за по-широк кръг творци. Има и идея за издаване на стихосбирка с авторите, участвали със свои творби в конкурса „Зрящи сърца“.

Трябва ли журналистите да изпълняват функциите на институциите, опитвайки се да бъдат в помощ?
Как се справя журналистът с чуждата болка?

Каква роля играят слушателите в осъществяването на предаването и кое е недопустимо в ефир?




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Кралят на артистичния кич си построи Ермитаж в Пулия

Високи цветни стени, покрити с причудливи мозайки, които улавят слънчевите лъчи и стават още по-ослепителни. На техния фон чисто бели статуи, фигури на светци, пеперуди от фаянсови плочки, емоционални фрази, които се преплитат, сливат се с архитектурата, за да се превърнат в чисто очарование. Къде е това? В Пулия, малкото градче Гуаняно, където се..

публикувано на 15.09.25 в 10:18
доц. Петко Христов (вляво) и гл. ас. Стамен Кънев

Повече от 200 години бесарабските българи са запазили своя език

Проектът "Диаспората в движение: културни, социално-икономически и реемиграционни взаимодействия и нагласи у българите в Бесарабия с България в периода на XIX – началото на XXI в." е насочен към изследване на взаимните контакти на най-старата и многобройна българска историческа диаспора с нейната прародина, както и на представите, изградени..

публикувано на 14.09.25 в 10:05

Тази година Олимпийският отбор по астрономия и астрофизика е с най-добри постижения

Най-добрите български ученици по астрономия и астрофизика направиха блестящо представяне и спечелиха 3 златни и 1 сребърен медала и 1 почетна грамота от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика (IOAA). Това е най-доброто представяне на България на тази олимпиада досега. Успехът на родните гимназисти бе постигнат в конкуренция с над 280..

публикувано на 13.09.25 в 10:25
Залата с кристалите

Национален природонаучен музей – епизод 2: Минерали и изкопаеми животни, асеновградски филиал на НПМ

Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители. При бомбардировката на 30 март 1944 г...

публикувано на 12.09.25 в 09:05

Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства Троян: Епизод 2 – Грънчарство и керамика

Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..

публикувано на 11.09.25 в 17:01