Повече усмивки и по-малко сълзи – това е мисията на Цвета Николова – автор и водещ на предаването „Познати и непознати“ – единствената номинация за програма „Христо Ботев“ за наградите на БНР „Сирак Скитник“ за изминалата година.
Наградите „Сирак Скитник“ за 2019 г. ще бъдат връчени на официална церемония на 12-и февруари вечерта. Номинацията на „Познати и непознати“ е за радиопредаване / радиопроект и отличава професионализма и оригиналните идеи през изминалата година.
Като носител на наградата за радиопредаване „Сирак Скитник“ за 2010 г. „Аларма“ представя друго 90-минутно предаване в ефира на програма „Христо Ботев“ – „Познати и непознати“, което можете да слушате всеки понеделник от 15.30 ч. до 17.00 ч.
Цвета Николова разказва за началото на предаването „Познати и непознати“ през 2005 г. като едночасово предаване, чиято идея е да разшири тематиката на съществуващото дотогава предаване „Етноси“.
Като 90-минутно, предаването тръгва в началото на 2007 г. и разглежда проблемите на различни малцинствени групи – етнически или социални, както и на хора с увреждания.
В началото предаването има две водещи – в него работи и Веселина Даковска, но от няколко години то се прави само от Цвета Николова.
За Цвета е истинско удовлетворение, че „Познати и непознати“ дава глас на хора, които често никой не чува и не изслушва.
„Звучат личните истории на хората, слушателите научават техните радости и болки; предаването възпитава в толерантност, бори се с предразсъдъците и пази чистотата на ефира“ – казва водещата.
Темите в „Познати и непознати“ ги определя животът, а според Цвета Николова мисията на обществената медия е да държи сърцата на хората отворени, за да бъдат съпричастни на чуждите неволи.
„Тъжно е, когато хората търсят медиите, а не институциите, за разрешение на проблемите си. Това се случва вероятно защото хората не вярват на институциите или смятат, че гласът на медията е по-силен, отколкото гласът на отделния човек. Но важното е един въпрос да бъде решен, защото дори една сълза по-малко или един случай по-малко, все пак е една усмивка повече“ – споделя Цвета Николова.
Голямата ѝ любов е поетичният конкурс за поезия „Зрящи сърца“, който през 2019 г. навърши 10 години. Той се радва на огромен интерес, а сериозно се обмисля неговото развитие като конкурс не само за автори с нарушено зрение, но и за по-широк кръг творци. Има и идея за издаване на стихосбирка с авторите, участвали със свои творби в конкурса „Зрящи сърца“.
Трябва ли журналистите да изпълняват функциите на институциите, опитвайки се да бъдат в помощ?
Как се справя журналистът с чуждата болка?
Каква роля играят слушателите в осъществяването на предаването и кое е недопустимо в ефир?
Така обобщихме разностранните теми, обсъждани по време на международната конференция с участието на лекари от Югоизточна Европа. В преките включвания от събитието поставихме акценти върху изготвения здравен анализ и коментар на обществените нагласи. Автор на тази част от дискусията, която коментирахме в студиото, бе проф. Андрей Кехайов, президент на..
На 8 май Съветът на ЕС прие Директива за борба с насилието над жени и деца . Причината е разрастването на проблема през последните години. П рез 2023 г. над 20 жени са убити от мъже в България, а регистрираните случаи на домашно насилие срещу жени са 1359. Повтарям: регистрираните! Колко са в действителност – едва ли някой има представа. И..
Баян Гечев е ученик от 12 клас на Софийската математическа гимназия "Паисий Хилендарски". Носител е на множество медали – златни, сребърни и бронзови от международни олимпиади по астрономия и астрофизика. Последният от тях е от олимпиадата в Япония през 2023 г. Екипът ни беше впечатлен от името му – Баян. Рядко се намират хора, които да нарекат сина..
В средновековните писмени паметници от IX – XI век се срещат поредица от сложни думи, образувани с прилагателните "велик" и "велии" (със същото значение). Те са се отнасяли до нравствени и духовни качества на човека, най-вече положителни, но и отрицателни като "велеречив", т.е. който говори надменно или "велехвален" – който много се хвали...
Втория епизод от поредицата "Фолклорните области на България" посвещаваме на Странджа. Странджанската област заема най-югоизточния край на България. На запад тя се простира до селата Факия, Желязово и Горно Ябълково. На север – до град Царево, на изток – до Черно море, а на юг достига до турската граница. За музикалния фолклор и неговото..
Роботиката е стихията на Димитър Рангелов още от гимназистките му години в Софийската професионална гимназия по електроника “Джон Атанасов“. Капитан на..
В Пловдивския медицински университет се намира първият български биопринтер. Това нарежда страната ни сред европейските лидери в здравните иновации,..
В днешния епизод на предаването "Нашият ден" вниманието е насочено към значението на гражданското образование в съвременното общество. Професор Христо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg