В Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“ беше открита изложбата „И мога вече сам да се разкажа…“. Тя е посветена на 125 години от рождението на Гео Милев и се организира заедно с Националния литературен музей.
В експозицията, която може да бъде разгледана до 20 март, са представени книги от поредиците „Лирични хвърчащи листове“ и „Книги за библиофили“, стихосбирките „Жестокият пръстен“ и „Иконите спят“, периодични издания от фонда на библиотеката, архивни материали и репродукции на рисунки на Гео Милев. Представен е и преводът на драматичната поема „Манфред“ от Байрон.
Документите, които се открояват най-много обаче, са проектоуставът на книгоиздателство „Везни“, съставен от Гео Милев, и някои от пощенските му картички. Те са открити от проф. Алберт Бенбасат, докато е работил в Националния литературен музей. По време на откриването проф. Бенбасат каза няколко думи за Гео Милев. Същото направи и проф. Александър Кьосев, директор на Културния център на Алма матер, който посочи, че тази експозиция има за цел повече да припомни за поета, отколкото да даде ново знание или ново тълкуване. А как се разказва Гео Милев в тази изложба, представя Атанас Капралов, директор на Националния литературен музей.
Големият български поет Ани Илков, една от значимите фигури в съвременната българска култура издаде книга със събрани стихотворения под заглавие "Бързо насън". Сборникът включва произведения от периода 1989 - 2022 година. Премиерата се състоя в клуб "Писмена" на НБКМ в присъствието на знакови личности от културния ни живот, колеги, приятели,..
Първият превод на български на шедьовъра " МАУС " на Арт Спигелман беше представен в One Book Bookstore. "Баща ми кърви история" и "Тук започнаха мъките ми" са двете части на книгата. Тя е наградена с "Пулицър" и дава начало на термина "графичен роман". Както пишат издателите, историята разказва за "Владек Спигелман, евреин, оцелял в..
Фотографията има силата да разкрива истории без думи или текст, запечатвайки моменти, които иначе биха останали забравени или неизказани поради едни или други социални и политически причини. Такъв е случаят с документалния разказ на Гаро Кешишян, започнат преди повече от 40 години. Една негова фотографска серия се превръща в машина на времето към малко..
"Нашият ден" насочва вниманието на своите слушатели към програмата на Българския културен институт в Берлин в началото на 2025 година – разговор с директора на Института Борислав Петранов . Тази вечер предстои в Берлин да бъде представена книгата на Кристина Патрашкова "Въпреки всичко: Българските писатели в годините на цензурата"...
С Мила Искренова , гост в "Нашият ден", разговаряме за танца, българската културна сцена и темите, които я вълнуват. Повод за разговора е 65-годишнината на водещия хореограф в съвременния танц, един от посланиците на културата в инициативата на БНР. Освен хореограф на известни български танцови групи, Искренова е и автор на книгите "Радостта..
Днес (5 февруари) се навършват 40 години от откриването на Експерименталния сатирично-вариететен театър към Дома на хумора и сатирата в Габрово . Негови..
На вчерашния 4 февруари 2024 г. 22-годишна жена намушка няколко души в центъра на София. В ефира на "Lege Atris" психиатърът Цветеслава Гълъбова..
Преподавателката по български език и литература в Университета в Гент д-р Миглена Дикова-Миланова и нейните студенти, които изучават български език,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg