Как ще се формира бюджетът на ЕС за следващите 7 години след излизането на Великобритания? Възможна ли е единна европейска минимална заплата? Има ли опасност да се обезцени левът след решението на депутатите в НС курсът лев – евро да не бъде фиксиран? – на всички тези сложни и важни, засягащи ни директно въпроси, се наема да отговори икономистът Григор Сарийски.
С 13 млрд. евро на година олеква бюджетът на ЕС след Брекзит.
При определянето на бюджета на ЕС – за периода 2021-2027 г. България отстоява позицията за праг от 1,3% от съвкупния брутен национален продукт на 27-те страни.
Сегашният бюджет е приблизително такъв – малко над един процент от съвкупни БВП на отделните страни и той не стига за водене на политика.
"С 1% не може да се поддържа работещ валутен съюз няма как да има работеща еврозона – смята доц. Сарийски. – Работещите валутни съюзи изискват една пета от БВП.
Също така полето за действие на Европейската централна банка е изчерпано и с бюджет от 1 процент няма как да има фискални стимули."
Как стои въпросът с кохезионната политика, където ще има преструктуриране на програмите?
"България губи човешкия си потенциал – цветът на нацията заминава, за да храни силните икономики на Евросъюза, на пазара ни навлизат европейските стоки и тези кохезионни фондове идват като малка компенсация. Сега те ще бъдат ограничени.
Средствата за кохезия и Фондът за регионално развитие ще бъде намален с 11 процента, а спестените средства ще бъдат пренасочени към Еразъм+ и Корпус за европейска солидарност.
Основният ефект от подобни програми е създаването на безродници – смята доц. Сарийски. – Увеличава се емиграцията – с 30 процента се усилва у бенефициентите на тези програми желанието да работят и учат навън и така Европа си осигурява приток от цвета на нациите от периферията към центъра".
Какво би ни донесло налагането на единна схема за определяне на минималната работна заплата като процент от средната (60%).
"В Скандинавските страни всички са доволни от схемата на договаряне. Австрия, Малта – също, Кипър – там осигуряването на минимално заплащане важи за професиите, в които няма колективен трудов договор.
Правилно ли е това стъпване на обща за Съюза минимална работна заплата?
Григор Сарийски вижда в това: "Поредният опит да се пребоядиса "Титаник". Европа се опитва да стимулира потреблението, забавяйки навлизането си в криза.
Франция и Италия отчетоха отрицателен темп на растеж, еврозоната отчете нисък темп на растеж около 1 процент. Еврозоната потъва и това, което може да я спаси, е потреблението.
Целта е хората да харчат повече и то в големите международни компании.
Затова се стига до все по-улеснени разплащания. Стимулира се потреблението у нискодоходните групи – като вдигнете парите на бедните, това значи ръст на потреблението – но това е краткосрочна стъпка, която не предлага финансова стабилност."
В момента минималната заплата у нас е 286 евро, а в Люксембург – 2071 евро.
Сарийски повтори тезата си, че от "влизане в еврозоната ще спечелят шепа чиновници и няколко крупни бизнесмени. Ще спечелят малцината, които мислят за джоба си, не за националния интерес.
При влизане в банковия съюз ние ще бъдем длъжни да правим отчисления за Фонд за финансова стабилност. Словакия е длъжна да внася около 5 млрд. евро в този фонд, от който ще бъдат спасявани държави и банки. Ще правим отчисления за спасяване на банки, но с тях ще бъдат спасявани банките, които гърмят сега, не българските банки.
Аз от себе си не чух аргументи "за" влизане в еврозоната" – призна Сарийски на финала на разговора.
Защо лятото е подходящ сезон за култивиране на финансова грамотност и разумно отношение към парите у децата – отговор на този въпрос в "Нашият ден" дава Мира Кръстева , съосновател и директор на Глобалния предприемачески мониторинг в България и основател на програмата "Финансова грамотност с Мира". По думите на Кръстева лятото е време, в което..
Продължаваме темата, която започнахме миналата седмица, свързана с глобалното разследване на Международната коалиция OPENWING Alliance, публикувано на 17 юни . То разкри жестокостта на клетъчно отглеждани кокошки в 37 държави, а една от разследваните държави е България. Това, което всички видяхме на кадрите, заснети в птицевъден обект за кокошки..
"ТийнЩайн" е тренинг за тийнейджъри, място, на което те могат да изговорят своите притеснения и да работят със своите страхове и защити. Инициативата е на Наталия Николова и Милена Ненкова, психоложки и създателки на фондация "Същност". В "Какво се случва" разговаряме с тях в опит да вникнем в света на съвременния тийнейджър. "Отговорите на..
В рубриката "Времето на редактора" по БНР темата за водните ресурси на България и тяхното управление застана в центъра на вниманието. Гост в предаването "Нашият ден" беше проф. Емил Гачев от секция "Води" към Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН. Според него макар и моментната ситуация да не е критична, тя е сериозен повод..
За отношението на творците, обществото и институциите ни към животните в индустрията разговаряме в "Нашият ден" с поп певицата Тина , със Стефан Димитров от организацията "Невидими животни" и с Петя Алтимирска от КАЖИ ("Кампании и активизъм за животните в индустрията"). Повод за разговор са поредните разкрития за жестокост във ферма за..
На Еньовден, деня, в който билките придобиват най-голяма лечебна сила според народните вярвания, ни се открива чудната възможност да надникнем в магията на..
Изложбата "Данаил Дечев (1891 – 1962). Ноктюрно " представя творби на големия български художник. Произведенията на автора са били откупени от галерия..
Отговорите на тези въпроси потърсихме от нашия съботен гост – доц. Георги Ангов, специалист по отоневрология. Неговата дългогодишна практика в Клиниката по..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg