На Еньовден, деня, в който билките придобиват най-голяма лечебна сила според народните вярвания, ни се открива чудната възможност да надникнем в магията на реалността – онзи поетичен прочит на науката, който прави света около нас още по-вълнуващ. В специално интервю за предаването "Време за наука", д-р Галя Петрова – генетик, преподавател в Медицински университет – София и учител по биология в Националната природо-математическа гимназия – ни въвежда в тайнствения свят на растенията и тяхната неподозирана интелигентност.
Темата, по която д-р Петрова работи в своята докторска дисертация, е свързана с едно от най-загадъчните растения в българската флора – родопския силивряк (Haberlea rhodopensis), наричан още орфеево или възкръсващо цвете. Това растение е не просто ендемит за Балканите, но и терциерен реликт – тоест живо същество, оцеляло от времето непосредствено след изчезването на динозаврите.
"Точно това означава "реликт" – че растението е преживяло периоди на заледяване и е съвременник на динозаврите", обяснява д-р Петрова. "Доскоро популациите на силивряка бяха с доста ниска численост, но благодарение на неговата невероятна устойчивост към засушаване, в епохата на глобални климатични промени той успява да се адаптира все по-добре."
С помощта на генетични изследвания и молекулярни маркери учените са определили точната възраст на това уникално растение – и тя наистина съвпада с времето, когато земята е била дом на динозаврите. Но мистериите, които крие родопският силивряк, далеч не се изчерпват с неговата древност. Един от най-невероятните му способности е анабиозата – състояние, в което растението може напълно да изсъхне и да "възкръсне", щом отново се появи влага.
"Не всичко е известно за него, но продължаваме да работим", казва Петрова, намеквайки за още неразкрити тайни на това възкръсващо цвете.
Освен за конкретни растения, разговорът със специалистката ни отвежда и към една по-широка и не по-малко удивителна тема – комуникацията между растенията. Макар и без мозък и нервна система, подобна на човешката, растенията общуват. И го правят не просто ефективно, но и чрез удивително сложни механизми.
"Растенията си говорят – това отдавна е известно на науката", разказва д-р Петрова. "Един от начините е чрез различни химични вещества. Те буквално си изпращат сигнали, предупреждават се за опасности, привличат помощници – като полезни насекоми, например."
Тази "зелена" комуникационна мрежа не би била пълна без участието на гъбите. "Те са най-големият организъм на Земята и изграждат връзка между всички растения. Може да се каже, че под цялата планета съществува невидима мрежа – като социална платформа за растения", споделя Петрова с усмивка.
Слушайте!
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
