Шведската кралска академия на науките обяви носителите на Нобеловата награда за химия за 2025 година – Сусуму Китагава, Ричард Робсън и Омар М. Яги. Тримата учени са отличени за своите открития в областта на метало-органичните рамки (MOF) – изключително порести атомно-молекулни структури, които приличат на миниатюрни "къщи от молекули".
Организаторите на наградата сравняват тези структури с вълшебната чанта на Хърмаяни Грейнджър от романите за Хари Потър – на пръв поглед малка, но побираща безкрайно много пространство. Подобно на нея, MOF-структурите са изпълнени с огромни вътрешни кухини, в които могат да се съхраняват, улавят или пренасят различни вещества – от газове до лекарствени молекули.
Първата метало-органична решетка е създадена от Ричард Робсън още през 1989 година. Тогава той комбинира положително заредени медни йони с органична молекула, имаща четири "лъча" – всеки завършващ с химическа група, привличаща се от медните йони. При свързването им се получава подреден кристал, напомнящ на диамантена решетка, но с огромни празни пространства между атомите.
Проф. Веселин Петров, преподавател в Софийския университет и ръководител на лаборатория за разработване и охарактеризиране на лекарствени форми, обяснява:
"Метало-органичните решетки, за които беше присъдена Нобеловата награда тази година, всъщност представляват надмолекулни или свръхмолекулни структури. Във възлите на решетката се намират метални йони, а пръчките, които ги свързват, са органични молекули."
Професорът сравнява тези структури с играчките от детството:
"Като деца си играехме с топчета и магнитчета, от които изграждахме различни форми. По подобен начин са подредени и тези решетки – само че на атомно ниво."
Той подчертава, че особено впечатляващ е начинът, по който молекулите сами се организират в такава сложна и стабилна кристална мрежа.
Слушайте!
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
