Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Как се превърнахме в най-неподходящото място за отглеждане на деца

БНР Новини
Снимка: Rawpixel

България е на последно място в Европа и на 45-о място в света като страна, подходяща за отглеждане на деца, според съвместен доклад на Световната здравна организация (СЗО), авторитетното медицинското списание The Lancet  и УНИЦЕФ. Намираме се между Куба и Бахрейн. 

Българските деца са на първо място в Европа по тютюнопушене, по употреба на алкохол, по аборти, по болести, предавани по полов път.

Причините за това, разбира се, са комплексни. Една от тях е, че българските деца нямат възможност да правят базирани на доказателства информирани избори за здравето си.

Безпросветността е част от проблема, немалка роля играят различни организации, които сеят заблуди и действат на принципа на малко камъче, затворено в буркан, което произвежда силен шум, заглушаващ всичко, най-вече гласа на здравия разум. Конкретният случай със скандала около програмата на фондация П.У.Л.С. в Перник следва утвърден вече сценарий дългогодишните усилия на граждански организации да бъдат подривани и дискредитирани с фалшиви новини и всяване на паника.

Михаил Околийски, Ива Дойчинова, Екатерина Велева и Илияна НиколоваПо повод състоялата се дискусия „За здравето, секса и образованието на нацията“ в „Нашият ден“ гостуват директорът на Българския дарителски форум Красимира Величкова, изпълнителният директор на Фондация „Работилница за граждански инициативи“ Илияна Николова и доц. д-р Михаил Околийски – управляващ офиса на СЗО, а по телефона и Екатерина Велева от П.У.Л.С.

Гостите са единодушни, че дискусията е била необходима. Децата и подрастващите трябва да знаят какво се случва с тях, от какво да се предпазват, как да бъдат безопасни за себе си и за околните – около това поне има консенсус и трябва да договорим начините, по който да ги ограмотим. За това са и 78% от родителите.

Родителите или училището е фалшив дебат

"Сексуалната просвета не е пропаганда на ранния секс. Напротив, когато детето получи адекватно поднесена информация, отлагат първия си контакт – коментира Илияна Николова. 

Колкото до разногласията на каква възраст трябва да започне образованието и преобладаващото становище, че това е гимназиалният курс – според статистиката средната възраст, на която българските юноши имат първия си контакт, е 16 години, т.е. вече е късно. Образованието трябва да е превенция" – заключава Николова

„Разбира се, че семейството има ключова роля и това то да информира детето е важно, но родителите невинаги са капацитет, тоест и училището има своята отговорност. А в редица случаи училището се държи неадекватно спрямо съвременните си отговорности" – коментира Красимира Величкова. 

Сексуалното образование засяга изключително важния въпрос за посегателствата и насилието

"Детето трябва да е наясно с неприкосновеността на тялото си и че никой няма право да я нарушава – каза Екатерина Велева от П.У.Л.С. Тя наблегна на нуждата едно на дете на 3-4 години да е наясно кога един контакт не му харесва. „Децата трябва да познават границите си и да казват не, когато някоя близост не им харесва, защото близостта може да е даряваща, но може да е и отнемаща.“

От силния отзвук, който получи скалъпения скандал, може би стигаме до нуждата от отделяне на здравия разум от фоновия шум и осъзнаване на необходимостта и като общество, и като институции да работим за безопасна и подкрепяща среда за всички деца. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Адв. Александър Кашъмов

Адвокатите трябва да спират опитите за промяна на Конституцията

За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..

обновено на 21.11.24 в 11:45

Политика и психично здраве: нов поглед в списание "dВЕРСИЯ"

Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..

обновено на 21.11.24 в 11:17

Архитектурната критика извън "ехо стаята": Разговор с арх. Анета Василева

В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция . Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност..

обновено на 21.11.24 в 10:46

Четвърти роман на тримата мъже зад името Кармен Мола

В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите, които за първи път разгръщат нейна книга? Преводачката на книгата, Анелия Петрунова, разказа в..

обновено на 21.11.24 в 09:36

"Магнит" – ново пространство за еко-социално общуване

Божана Славкова е поет, музикант и артист, отличен на големия международен поетичен конкурс Milli Dueli. В "Нашият ден" Славкова разказва за темите на деня, които я вълнуват, за каузата Green Peace, както и за новооткритото пространство за култура и екология "Магнит" "Магнит" е ново общностно младежко пространство, което се намира на..

публикувано на 21.11.24 в 09:12