В края на миналата година проф. Иван Илчев извади на бял свят своето виждане за разгръщането на българската история – „Розата на Балканите“. Мащабен труд, който обаче, по думите на самия проф. Илчев, цели така да разкаже българското състояване през вековете, че то да не звучи сухо и академично, а да бъде приятно и забавно, но и безпределно честно.
В този смисъл двутомникът е наистина „роза“ – едновременно ароматна, ала и шипеста.
Разбира се, тази „роза“ можем да я четем като „Името на розата“ на Умберто Еко – едно име, което е само име, както са настоявали средновековните номиналисти; можем да я четем и като „Роман за Розата“ на Гийом дьо Лорис и Жан дьо Мон – алегория-признание за любовта към предмета на описание (обожание); а можем да я четем и като Шекспировата роза, за която Барда от Стратфорд на Ейвън пише: „Какво е едно име? Туй, което зовем ний „роза“, ще ухае сладко под всяко друго име“, тоест ако наречем книгата на проф. Илчев „България на Балканите“, тя също така ще ухае (но и ще боде вероятно), а заедно с това и ще радва внимателния и любознателен читател.
Както и да е, да оставим встрани номинализмите, универсализмите, уханията и бодежите, за да кажем, че „Розата на Балканите“ събира в себе си както впечатляващ обем знания, така и изненадващи прозрения, които мога да събудят и възражения, но сякаш повече извикват съгласия.
Все пак, за да се разбере кои като количество са повече – възраженията или съгласията, поредният брой на предаването „Премълчаната история“ е посветен на книгата на проф. Иван Илчев „Розата на Балканите“.
А за да се пресметне правилно и точно, помагат самият проф. Иван Илчев – историк, бивш ректор на СУ „Св. Климент Охридски“, автор на много трудове по българска история, сред които и „Розата на Балканите“; г-н Николай Поппетров – историк от БАН, специалист по история на България от ХХ век, който е рецензирал и представял двутомника; и г-н Георги Ангелов – журналист, публицист, преводач, водещ на популярната и обичана продукция на БНТ „История.BG“.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
