Освободените????

На 3 март 1878 г в градчето Сан Стефано е подписан мирен договор между Руската и Османската империя. От тази дата започва и летоброенето на Третата българска държава. Това е и началото на българското саморазпъване и терзание, че сме получили даром свободата си. Че България е само фигурант в играта на Великите сили. Трети март – празник или позор?! Позор или празник?! Въпрос, който отдавна е станал част от нашата народопсихология. И този горчив въпрос ще се повтаря отново в трудни исторически моменти и ще влияе на политически решения. 

Навярно няма прости тези и лесни отговори за държава с хилядолетна история. Но е факт, че днес – през 21-ви век, когато много държави от онова време не съществуват, има България. Ние пишем и говорим на своя език, ние сме равен сред равни в съюза на европейските нации, ние имаме своя култура, свое свободно право на вероизповедание и не сме изгубили памет за нито един миг от историята си. С решение на парламента от 5 март 1990 година датата 3 март е обявена за национален празник. Трети март е звездният ден и за руския император Александър II. На тази дата през 1855 г. става неговото коронясване. През 1861 г. той освобождава крепостните селяни в Русия и затова е наречен Освободител. А през 1878 г. той завинаги свързва името си с Освобождението на България. 

Мнението на историците за националния празник не е еднозначно. За проф. Георги Бакалов този ден е един от няколкото национални празници, които би трябвало да се честват всенародно. "Противно на становището на мнозина, че нашето Освобождение е единствено резултат на успешни военни действия на Руската империя спрямо Отоманската империя, бих казал, че българите са имали своето участие в освободителния процес – тази война не би била възможна, ако не беше Априлското въстание и 30 000 жертви, дадени от българския народ в тази вакханалия през април 1876 г."

Сключеният на 3 март договор променя геополитическата карта на Европа. Анализирана ли е тази страница от историята на Европа. Какъв е българският анализ на този договор, разказва проф. Николай Генчев, според когото "трябва да имаме точна историческа преценка за миналото, а не временна, конюнктурна, публицистична, политическа, предвзета и нахална преценка. За съжаление, в българско развитие стремежът да се поправя историята е много голям и този стремеж е едно от големите блудства на нашето развитие", казва проф. Николай Генчев в оценката си за 3 март през 1996 г.

Според проф. Андрей Пантев: "Този празник 3 март присъства в нашето народностно съзнание още от възстановяването/възкръсването на българската държавност. И в това отношение той е всенароден празник – с всичките плюсове и минуси на тази принадлежност. Така че нека да си празнуваме този празник като начало на българската държава."

Санстефанският мирен договор дава пълна независимост на Сърбия, Румъния и Черна гора. За България това е само предварителен договор. Как да приемем историята и фактите? Петър Увалиев от Лондон дава един своеобразен урок по себеуважение. "Искам да вярвам, че в целия си живот съм градил, поне за себе си, достойни пиедестали, а не фалшиви мавзолеи на български стойности..."

Трети март, войната между Русия и Турция, Освобождението, освободителите, признателността на освободените. Всичко това се превръща в жертва на пропагандата и цензурата. Какво остава недоизказано? Вярно ли е, че папа Пий IX благославя падишаха и открито му желае успех във войната с Русия? Какво означават думите на Фьодор Достоевски, написани през 1977 година? "Според моето най-дълбоко и вътрешно убеждение, Русия няма да има и никога не е имала такива ненавистници, завистници, клеветници и дори явни врагове, каквито ще бъдат всички тия освободени славянски племена веднага щом Русия ги освободи. Може би цяло столетие, ако не и повече, те постоянно ще треперят за своята свобода и ще се страхуват от властолюбието на Русия. Ще се умилкват на европейските държави, ще клеветят Русия, ще бълват хули и клевети против нея."

Александър Солженицин през 1994 г. също дава своето мнение за тази война: "Две нещастни идеи неотстъпно са мъчили и притегляли всички наши владетели подред – да спасяват християните от Закавказието и да помагат на православните на Балканите. Непрестанните войни за балканските християни бяха престъпление против руския народ."

Днес можем да проследим военните конфликти по телевизията в реално време, но образът, който имаме за Руско-турската война от 1878 г., дължим на картините на художника и военен кореспондент Василий Верешчагин. Откъс от дневника на Василий Верешчагин можете да чуете от звуковия файл.

Константин Викентиевич Хруцки е участник в Руско-Турската освободителна война. Оцелял. Издирен по номера на Георгиевския си кръст. Автентичен разказ на гвардееца от Преображенския полк, записан през 1955 г., когато Константин Хруцки е бил на 100 години!

Чуйте позициите на проф. Георги Бакалов, проф. Николай Генчев, проф. Андрей Пантев, Петър Увалиев, гвардеецът Константин Хруцки – носител на Георгиевски кръст, художникът и военен кореспондент Василий Верешчагин и писателите Ф.М. Достоевски и Ал. Солженицин. 

Фрагменти от предаването "Избрано от Златния фонд на БНР" от 2007 г. Водещ Дарина Маринова.