Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Почина бащата на Астерикс, Албер Юдерзо

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Френският автор на комикси Албер Юдерзо е починал на 92 години от сърдечен удар, без връзка с коронавируса.

Юдерзо и писателят Рьоне Госини започват да създават историите за Астерикс през 1959 г., превръщайки малкия гал в един от най-разпознаваемите образи на фернската популярна култура - с над 370 милиона продадени комикс издания, 11 филма и тематичен парк.

Всяка от историите започва по един и същи начин: "През 50 г. пр. Хр. цяла Галия е подчинена на римляните. Е, добре, не цялата... едно малко селце от непокорни гали все още се държи срещу нашествениците."

"Като дете обичах Астерикс, стилът му беше абсолютно иконичен - казва Кресида Коуел, илюстраторката на поредицата "Как да си дредираш дракон". - Да създадеш всички тези разпознаваеми персонажи и да изпипаш до последния детайл всички мащабни битки и екшън сцени, си е постижение само по себе си, но истинската им сила е в съчетанието на бързо-развиващото се действие с толкова много хумор и топлота. Астерикс научи поколения деца по света да обикнат четенето."

Писателят Оливър Кам, чиято майка е преводачката на комиксите за Астерикс на английски, казва: "Гениален художник, чийто умения брилянтно се съчетаваха с тези на Рьне Госини."

Юдерзо среща Госини (автор също така на историите за Малкия Никола, където пък си партнира с друг художник - Семпе) през 1951 г. Двамата започват да работят заедно. През 1959 г. им поръчват да създадат списание на име "Пилот", в което да има "типично френски герой". Те решават да ситуират историята в древна Галия. Първият брой е публикуван през октомври и включва историята за Астерикс, оттогава са продадени над 300 екземпляра.

Госини умира през 1977 г. и Юдерзо продължава сам да прави приключенията на Астерикс. "Голямата раздяла" е 25-ят албум за малкия гал, публикуван през 1980  г. и създаден изцяло от Юдерзо.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Станислав Лем

Фантастика и сатира в "Академия комика"

Неделното издание на " Академия комика " , литературния салон на редакция " Хумор и сатира " , е посветено на Станислав Лем, блестящият полски писател. Роден в Лвов през 1921, Лем е сред най-знаменитите писатели-фантасти в света, с милионни тиражи и преводи на десетки езици.  Вероятно най-популярен е романът му "Соларис", но творчеството..

публикувано на 10.10.25 в 16:35

Балканският човек в чакалнята на живота

Най-новото заглавие в репертоара на Сатиричния театър "Алеко Константинов" е "Пак плаче, но този път от щастие" на един от най-популярните сръбски драматурзи, сценаристи и романисти Новица Савич. Премиерата е на 10 октомври и е режисьорски дебют на актьора Явор Борисов. Една комедия, написана с драматургично майсторство и несъмнено познаване на..

публикувано на 10.10.25 в 16:23

Поезията на Филип Ларкин – с награда за български превод

Кристин Димитрова и Георги Пашов бяха отличени от Съюза на преводачите у нас за ярки постижения в превода на художествена литература. Те получиха наградата за превода на стихосбирката на британския поет Филип Ларкин "Високи прозорци". Българското издание на "Високи прозорци" съдържа стихотворения от всичките книги на Ларкин, включително и..

публикувано на 10.10.25 в 15:52
Krasznahorkai László

Ласло Краснахоркаи и литературата, която изразява света

Унгарският писател Ласло Краснахоркаи е тазгодишният носител на Нобелова награда за литература. Той използва литературата като съпротива на упадъка, а мрачните му романи целят да изследват реалността до степен на лудост. Нобеловият комитет му присъди наградата "за неговото завладяващо и визионерско творчество, което насред апокалиптичен ужас..

публикувано на 10.10.25 в 14:54

"Диви ягоди" – българско присъствие на престижния фестивал във Варшава

В полската столица започва 41-то издание на Варшавския международен филмов фестивал , в който има и българско участие . Това е филмът "Диви ягоди" на режисьора Татяна Пандурска . Победителят ще стане ясен на 19 октомври и ще получи голямата награда от 100 хиляди злоти . 112 пълнометражни и 56 късометражни международни продукции..

публикувано на 10.10.25 в 14:41