Руско-турската война от 1877-1878 г. е резултат – заедно с всичко друго, също така и от информациите и репортажите на журналистите от опустошената след Априлското въстание 1876 г. българска земя. Общественото мнение се надига, в Западна Европа и в Руската империя се възвисяват гласове за спиране на варварствата, извършвани от 
„болния човек на Босфора“. И когато император Александър ІІ обявява война на Османската империя, освен възторгът, идва и желанието да се узнае всичко за събитията, да се проследи ходът на военните действия, да се опишат битките и геройствата.
Така войната от 1877-1878 г. между двете източни империи – едната югоизточна, другата североизточна, се превръща в може би първото в световната история събитие, в което журналистиката има водеща роля и което публиката от цял свят следи с нестихващ интерес.
Тогава в известна степен се ражда или поне утвърждава фигурата на военния кореспондент – репортерът (и художникът / фотографът) от линията на фронта и обозите в тила, призван да разкаже и покаже всичко „така, както си е“, да пренесе истината за войната в мирните домове на своите читатели.
Филмът на продуцента, сценариста и режисьора Асен Владимиров „Брейкинг нюз“ ни пренася точно в ония времена, когато бързината при предаването на информацията е била от най-решаващо значение, а кореспондентите – освен приятели, са били също така и съперници. От лентата ще научите изключително нови, неизвестни досега факти, осветяване на събитията от по-различен ъгъл, възприемане на новаторски и изненадващи ни тълкувания на факти, които сме си представяли, че са ни ясни от най-ранна възраст.
Тъкмо тази е причината за разговора в предаването „Премълчаната история“ за този забележителен филм с неговия автор Асен Владимиров, с писателя Захари Карабашлиев и с д-р Александър Въчков, историк, изследовател на войните от края на ХІХ – началото на ХХ век, и на военните униформи, с които се е сражавал българският войник.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
