Какви и кои са първите дипломати без дипломатически паспорти, които са разпространили славата на България още преди тя да е възкръснала като държава?
Това са българските градинари. Веднъж посветени в тайните на новата професия, те решават да отворят своя бахча в Цариград. Първите от тях са тръгнали на гурбет в Цариград към 1715-1720 г. Установени са "веднъж завинаги" два факта: че първите градинари са лясковчани и второ, че български градини извън Османската империя са отворени след 1800 г. След като лясковските градинари са прогонени от Цариград, заминават за Влашко, за Брашов.
Брашов в този период е в гранците на Хабсбургската империя, по-точно в подвластната на унгарската корона Трансилвания. Затова исторически правилно е да се приеме изводът, че първата българска градина "в чужбина" е отворена през периода 1800-1803 г. в Хабсбургската империя.
Академик Иван Евстатиев Гешов се занимава подробно с градинарския въпрос и събира данни за броя на излизащите в чужбина български градинари. Според обявената от него информация, през 1888 г. от Северна България в чужбина излизат около 12 000 градинари-гурбетчии. Първите точни бройки, с които историята на градинарството разполага, са именно от 1888 г. Тогава само от Търновски окръг за чужбина заминават 9556 градинари,
В предаването участват журналистките Даниела Горчева и Диана Гласнова, фолклористката доц. д-р Венета Янкова и етнографът д-р Илия Вълев.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
