В Деня на Българската конституция предаването "Нашият ден" припомня за 16 април 1879 година, когато 229 народни представители гласуват първия основен закон на България. Нашата Конституция има заемки от тогавашната Швейцарска конституция – новаторска за времето си – и за България, и за Балканите. Много прогресивна, със силно либерален характер, Конституцията е трябвало да гарантира живота, честта и имота на българите. Закрепени са производствените и обществените отношения, правото на собственост, свободата на печата, правото на сдружаване и др. Монархията е наследствена, но са били дадени много големи правомощия на парламента, за сметка на монарха.
В последствие, тъй като Търновската конституция има много поправки, по времето, когато Фердинанд става цар, има една поправка, която засилва правомощията на монарха за сметка на Народното събрание. Някои историци наричат тези поправки на Търновската конституция "Сребърната конституция" заради провъзгласяването на България за царство.
През годините има много поправки, а след като обявяват България за република през 1946 г., Търновската конституция отпада, но повечето юристи и до днес смятат, че тя е първоизточник на нашето законодателство и винаги се съобразяват с някои нейни текстове.
В звуковия файл можете да чуете речта на д-р Иван Лазаров, преподавател във Търновския университет. На едно от честванията на Търновската конституция той дава картина на това, което се случва през 1879 г.
Специалистът по конституционно право адв. Велислав Величков разказва за това какво най-много ценят днешните юристи от старите текстове на Търновската конституция и за съвременното ни ограничаване на някои права заради извънредното положение.
"Възрастен" не е обида, категория или присъда. Да бъдеш "възрастен" е възможност, символ на прогреса в света ни. Така смятат от сдружение "Аз съм тук", чийто едноименен проект работи за достъп до изкуство на възрастни хора. Социално изключване, дискриминация, усещане за липса на сигурност, усещане за липса на безопасност. Такива са..
По телефонната линия на "Нашият ден" разговаряме с Неда Генова , университетски преподавател в Лондон, изследовател в областта на дигиталните медии и културологията, автор на книгата "Посткомунистическите повърхности на София" . Генова разглежда повърхностите в техния материален смисъл – като пространства, които изграждат обществената среда,..
В рубриката "Разговорът" поставяме въпроса за отговорността към природата и бъдещето на нашите деца. Между две балкански събития, посветени на чистата околна среда, разговаряме с Филип Кирилов – основател на интегрално еко селище и представител на сдружение "Ти решаваш", което кани и тази събота Когато печалбата застрашава здравето..
След проведеното обучение "Аз и моите права", насочено към майките и техните социални и трудови права , в "Нашият ден" разговаряме с Веселина Панайотова от фондация "Мама има работа” и със специалиста по счетоводство Ралица Стефанова . В рамките на обучението са обсъдени условията в Кодекса на труда, засягащи жените в майчинство и..
Наскоро в едни чудесни стари угари между Драгичево и Големо Бучино се проведе фазански лов-състезание, организиран за кучета, работещи със стойка, провеждащ се по правилата на "Свети Хуберт". Понеже кучетата са добри другари, те доведоха и стопаните си, та да ги покажат на събратята си, а и на зрителите. Сред тях пък бяха водещите на "И рибар съм, и..
От 1 до 7 октомври Варна е домакин на традиционния Международен куклен фестивал "Златният делфин" . Това е най-старият фестивал за куклено изкуство в..
С премиера на спектакъла "Вишнева градина" от Антон П. Чехов открива новия си творчески сезон Драматично-кукленият театър във Враца . Режисьор на..
Невербалното общуване в политиката има сериозна роля в изграждането на цялостната представа за поведение. Може ли да се режисира невербалното, жестовете,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
