Една от функциите на литературата е утеха

Една от функциите на литературата е утеха – утеха във всички нейни форми – от даване на смисъл до развличане. Така че писането и литературата в този момент са много важни именно с това, че някой ще ти каже някакви неща, които ти може би си мислиш, но не успяваш да формулираш. Че някой ще ти даде насока в момент, когато те е страх, или просто ще те пренесе в друг свят, в който няма коонавирус.

23 април е Световният ден на книгата и авторското право в памет на починалите на тази дата през 1616 г. Мигел де Сервантес, Уилям Шекспир и Инка Гарсиласо де ла Вега. Празникът се отбелязва от 1995 г. и така ЮНЕСКО се стреми да насърчава четенето, издателска дейност и защитата на интелектуалната собственост. 

В тези смутни дни на пандемия хората предпочитат да четат световни шедьоври. Какво човек би избрал да препрочете в този момент, пита писателят Емануил Видински в "Нашият ден" и разказва за книги и думи, които остават. 

"Усещам у себе си силно желание за препрочитане. Забелязвам, че и хората се обръщат много повече към класики, към установени шедьоври, към, книги, които са им дали много. 

Четенето на нова книга винаги съдържа някаква несигурност, тя е част от едно непознато бъдеще. Може да ни хареса, да не ни хареса... Докато в моменти като този – на криза, на външна несигурност – човек инстинктивно се опитва да посегне към нещо, което да му даде стабилност. И съответно препрочита. 

В кризисни моменти има два типа хора – едните се чувстват напрегнати и някак си не могат да четат, други – точно обратното – посягат към изкуството като идея да живееш друг живот, да използваш въображението си, да си починеш. Тази изолация позволява на ума много повече да се разгърне."

Любов ли трябва да си пожелаем, за да съблечем страховете си

"В метафизичен смисъл трябва да си пожелаем любов във всеки един момент от живота и във всяко едно препятствие, защото тя е, която преодолява", казва Емануил Видински:

Любов

Когато вечерите са кристални
и кучетата лаят тихо
свещите са прекалено шумни
а ти чувстваш се различен
събличаш нямо страховете си
подреждаш ги внимателно на стола
след това поемаш въздух
и си лягаш бавно
с една експлозия в сърцето.