Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Литературна рубрика „Още от Аларма“

„Земя на синовете“, препрочетена в едни по-антиутопични времена

4
„Земя на синовете“ на Джипи
Снимка: Свобода Цекова

Манол Пейков, снимка: личен архивОще когато прочетох началните думи на комикс-романа „Земя на синовете“ на Джан Алфонсо Пачиноти (познат повече като Джипи): „За причините и обстоятелствата, довели до края, могат да се изпишат десетки глави в книгите по история. Но след края книги вече не се пишеха“, услужливо поместени от издателя и на задната корица, една червена лампичка светна, че, аха… това ми е познато по някакъв начин, това е нещо голямо, но… на какво ми прилича?... И почти веднага се коригирах: не, не ми прилича, по-скоро е тъкмо противоположният край на спектъра на това, за което неволно взех да си мисля тогава (2016 беше годината, спомням си). А то бе началото на „Край на света на края“ на Кортасар: „Тъй като писарите ще продължат, малцината читатели, които ги имаше по света, ще сменят занаята си и също ще станат писари“. Някак си, предугадих, че книгата на Джипи ще довърши в главата ми (със своето опако) отглас от мисъл на Кортасар, която ме е споходила по-рано, в други времена, когато други възможни антиутопии са ни вълнували.

Не че Джипи е предвидим, не си го и помисляйте – следващата му книга, която ще бъде представена на български (виждал съм корицата на фейсбук страницата на издателството – б.а.) е толкова различна от „Земя на синовете“, колкото въобще можем да си представим… Но да се върнем към антиутопиите. Тук, преди да преминем към разговора в ефир (без Джипи на живо, защото самия него в конкретния период на излизането на книгата и на този брой на предаването го бяха споходили стоматологични тегоби), предлагаме още един цитат, този път – думи на издателя Манол Пейков:
„Ненапразно „Пътят“ на Кормак Маккарти, може би най-силният и най-известният антиутопичен роман на нашето време, ме съпътства буквално всяка седмица, всеки ден от живота ми по някакъв начин си го припомням. За мен мисълта за това какво ще се случи след края на цивилизацията, за търсенето на смисъла, е много централна и много важна. И по някакъв начин ме преследва и в сънищата ми. И смятам, че този комикс е много добра литература, и съм много щастлив, че успях да го издам буквално седмици след излизането му в Италия“… Та, разговаряме с Манол Пейков и с Антон Стайков (дебют за него в „Аларма“ – б.а.). Годината е 2016, ама все едно, че е днес. Да не мислите, че проблемите на хората, бягащи по един или друг начин от войната в Сирия (например), са изчезнали с едно махване на вълшебната пръчица само защото по новините от месец и половина всички други теми са изтласкани в периферията от темата за коронавируса?



Антон Стайков, фотограф: Свобода ЦековаНа Световния ден на книгата в литературната онлайн рубрика „Още от Аларма“ на програма „Христо Ботев“ избрахме да ви срещнем със „Земя на синовете“ на Джипи (превод: Нева Мичева, шрифт и визуална адаптация (на ръка): Кирил Златков, издател: „Жанет 45“). В студиото – благодарение на архиваторския ни усет, защото се отнасяме изключително сериозно към аудиоархива си – (отново и завинаги) са Антон Стайков и Манол Пейков. А основанието ни е съвсем некомерсиално. Да, знаем, че съвсем разбираемо в момента точно е много хипстърско да четем антиутопии, знаем, че някои по-млади читатели за първи път посягат към „1984“ (съвсем нормално – аз дочитам „2666“ едва днес, на 40, защото… днес му дойде времето, явно – б.а.), знаем за въобще темата за края/краищата на света, а и за това, което следва след тоя край/краища, е изключително актуална и занимателна именно днес… И може би именно поради това – от здравословен снобизъм – решихме да ви предложим една съвсем различна книга – с повече картинки и по-малко текст. Което съвсем не я омаловажава. Както Манол Пейков сентенциозно се изрази веднъж: „Графичният роман не е литература за по-глупави читатели“. Но, нали сме „Аларма“. Нали сме пънк. Самият Джипи е пънк, ако сте пропуснали тоя факт… Пънкът е много по-честен начин да се обговаря каквото е останало от света, отколкото морализаторстването, соченето с пръст и скандирането „Лов, лов, лов!“ (в смисъла на „ловуване“, не на вселенска любов – б.а.). Избрахме „Земя на синовете“ да увенчае рубриката ни точно на днешния ден по съвсем праволинейни причини – защото в тази „книга с картинки“ всъщност много сериозно се говори и за книгите. Не агресивно, не идеалистично, не менторски – а, ей така… минималистично и изчерпателно. Връщаме се сега в разговора с Манол Пейков и Антон Стайков и към по-стари истории – от времената, когато „антиутопия“ е била още непозната дума.

Пряката връзка между рокендрола и комикс културата… И защо в България сме толкова не-рокендрол въобще като общество. Понякога извън ефир се завързват изключително интересни разговори, които после продължават и е ефир. Антон Стайков цитира Умберто Еко, който казва, че когато иска да се забавлява, чете Енгелс, а когато иска да прочете нещо сериозно и философско, чете „Корто Малтезе“ на Юго Прат… Добре, отново ефир! Червена лампичка! Аларма!

Разбира се, и този разговор, записван и излъчен през далечната 2016 г. и толкова актуален и днес, е с продължение. Извинявайте, с продължения.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Мориел Георгиева, Елина Кешишева, Велин Манов и Нора Христова

Силата на жените чрез изкуството в изложбата "Контакт" на Елина Кешишева

Изложбата "Контакт" в галерия One на световно известния фотограф Елина Кешишева е вдъхновена и посветена на жени, преживели насилие. Заедно с фондация "Импрув" те призовават за промяна чрез свързване със света на другите. Кешишева представя своя човешки и творчески интерес към темата за силата на жените и тяхното умение да преминават от..

публикувано на 02.07.24 в 17:15

Завръщане – фотографска изложба на Силвио Томов

Силвио Томов споделя, че: "Темата за завръщането може да се разглежда от много аспекти. Основният от тях е, че фотографията ни помага да (съ)преживеем отново и отново определена емоция, настроение или миг. Образите, това са тези късчета спомени, които остават завинаги запечатани в съзнанието ни. Според големия режисьор Андрей Тарковски детството на..

публикувано на 02.07.24 в 16:25

Петя Кокудева: Срещите с хора по света са като терапия

"Патагонци, тролове и още мои роднини" е най-новия пътепис на детската писателка и поетеса Петя Кокудева. Той ни отвежда до 24 различни места по света, под формата на кратки разкази, щрихи, срещи или наблюдения за човешката природа и силата на културните различия. "Стори ми се честно още в увода да призная, че винаги има трудности и..

публикувано на 02.07.24 в 11:15

Отвореното поле за културен обмен между Централна и Източна Европа и Китай

За пътя към сътрудничеството в областта на креативните и творчески индустрии между Източна и Централна Европа и Китайската народна република – разговор с Юлия Томова и Влад Гицоайка . Повод за срещата в студиото на "Нашият ден" е проведеният Пети форум на културните и творчески индустрии между Китай и Централна и Източна Европа . Юлия..

публикувано на 02.07.24 в 10:18

Лятото на "Тротоара 2020": Музика, култура и TRAP Fest Open Air 2024

С настъпването на лятото читалище "Тротоара 2020" представя своята вълнуваща лятна програма, в която ключово събитие е TRAP Fest Open Air 2024. Председателят на читалището Деян Янков разказва повече за инициативата. Всички събития са с "вход свободен" и предоставят уникална възможност за младежите да бъдат активна част от организацията, публиката и..

обновено на 02.07.24 в 10:08