Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Световноизвестната пиеса „Звезда без име“ от Михаил Себастиан през погледа на Радиотеатъра

Валентин Ганев, Силвия Лулчева, Михаил Михайлов, Пламен Пеев и Христо Симеонов - Риндо (отляво надясно)
Снимка: Михаил Михайлов

Радиотеатърът с удоволствие ви представя „Звезда без име“ от Михаил Себастиан.
Превод: Огнян Стамболиев.
Участват артистите: Силвия Лулчева, Веселин Ранков, Валентин Ганев, Пламен Пеев, Николай Антонов, Милена Кънева и Митко Новков.
Режисьор: Христо Симеонов - Риндо.

Думи на преводача:
„Срещата ми с този интересен автор стана през далечната 1966 година, когато на нашите екрани се появи френско-румънската екранизация на най-известната му пиеса „Звезда без име”. Филмът имаше голям успех заради участието на звездата Марина Влади, бих казал идеалната изпълнителка на главната роля – на безгрижната светска красавица Мона, която среща, макар и за кратко, истинската любов. След десетина години видях руската екранизация на актьора Михаил Козаков с прелестната Анастасия Вертинския, а след това и сръбската с известната Милена Дравич. През 80-те години имах възможността на видя и другите две пиеси на Себастиан – „Игра на ваканция” и „Последният час” на сцената на Националния театър в Букурещ. Така се влюбих в неговия театър и реших да преведа пиесите му. А за мен преводът е „родство по избор”. Нещо повече – през 1985 година написах либрето за опера по „Звезда без име” и го предложих на най-значимия ни оперен автор, Парашкев Хаджиев, който се въодушеви от лириката и поезията в него и написа опера със същото име, която бе представена с успех от Софийската опера на 26 ноември 1985 година под музикалното ръководство на големия оперен маестро Борис Хинчев. Трийсет години след това се обърнах и към белетристиката на Михаил Себастиан.

Кой е Михаил Себастиан? Истинското му име Йосиф Хехтер и е роден под знака на Везните на 18 октомври 1907 година в крайдунавската Браила в еврейско семейство. Често е казвал, че е „дунавски евреин от Браила”. Завършва гимназия в родния град, после право и философия в Букурещкия университет. След това прави неуспешен опит да защити докторантура по юриспруденция в Парижката Сорбона. Завръща се в Румъния, в Букурещ и работи като секретар в голяма адвокатска кантора. Започва да пише за печата. Открит е и насърчен от своя преподавател, прочутия през годините между двете войни, философ и публицист, Нае Йонеску (1890-1940). Отначало монархист, а след това легионер, започва да сътрудничи активно на седмичника за култура, философия и политика „Кувънтул” (“Дума”), където се среща с Мирча Елиаде, един от бъдещите си приятели, а също и с поета Лучиан Блага и белетриста и драматурга Камил Петреску. Пише за творчеството на Марсел Пруст, Джеймс Джойс, Андре Жид. Става известен със своите статии, коментари, рецензии, но с приемането на антиеврейските закони в Румъния му бива забранено да публикува под своето име и да работи и като адвокат. Първата му пиеса – „Игра на ваканция” (1938) е забранена,`а втората – „Звезда без име” (1944) е представена с псевдоним. Третата вижда светлините на рампата през 1946 г., след смъртта му.

На 29 май 1945 година, в Букурещ, по пътя за залата на Фондацията за култура, където е поканен да изнесе публична лекция за Балзак, тридесет и седемгодишният Михаил Себастиан загива, прегазен от камион.

Неголямо по обем, но силно и интересно е литературното творчество на този автор. Дебютира двадесет и петгодишен, през 1932 г., с малка книга – „Фрагменти от една намерена тетрадка”. След нея, през същата година публикува малкия роман „Жени”.
Огнян Стамболиев

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Епизод 2: Остатъци от фронта

Всяка нощ сънувах война. Сънувах дома си... Сънувах войници, нищо че не съм ги виждала, но всяка нощ сънувах война. Тя сънува войната от нейното начало на 24 февруари 2022. Тя е Алла, украинката, която избяга с дъщеря си в София от руските ракети над Киев и Украйна. Документалната аудиопоредица "Украйна: сцени от един отложен живот"  проследява..

публикувано на 02.03.24 в 08:20
Знамето на въстаниците от Горна Оряховица

Радиотеатърът чества 3 март

В седмицата, чийто край ознаменува националният празник, 3 март, "Радиотеатърът" предлага на своите слушатели произведения, посветени на бележитата дата. В сутрешните часове (от 7.20 часа) на Детския радиотеатър звучат радиодраматургични композиции, осветляващи ключови моменти от национално-освободителните войни: за Старозагорското въстание..

публикувано на 25.02.24 в 08:55

Епизод 1: Украински борш в София и Виница

Всяка нощ сънувах война. Сънувах дома си... Сънувах войници, нищо, че не съм ги виждала, но всяка нощ сънувах война. Тя сънува войната от нейното начало на 24 февруари 2022. Тя е Алла, украинката, която избяга с дъщеря си в София от руските ракети над Киев и Украйна. Документалната аудиопоредица "Украйна: сцени от един отложен живот"..

публикувано на 24.02.24 в 08:05
Вера Мутафчиева

Трагикомедия или ведър темерутлук – историята на една психическа устойчивост

"Мама и татко се сгодиха през октомври 1927 г." – с това изречение започва "Бивалици", автобиографичната книга на Вера Мутафчива. С неподражаемия си стил и гледната точка на всеприсъстващ автор тя разказва първите си съзнателни спомени, всъщност опреди това както стана ясно. Със забележителен стоицизъм, ирония и самоирония тя предава не само своите..

публикувано на 02.09.23 в 09:10

Силвия Чолева: Обществото ни е загърбило нормалното живеене сред хаос и цинизъм

На 18 юни от 16 часа Радиотеатърът ще излъчи премиерната си постановка "Авариен изход" по поетесата на Силвия Чолева. На 25 май имаше предварително прослушване на радиопостановката с публика във Второ студио на БНР. Дойдоха много почитатели и ценители на съвременната българска драматургия. Още едно доказателство, че българската театрална публика има..

публикувано на 10.06.23 в 08:40